Икономиките на европейските държави са понесли големи загуби поради пандемията от COVID-19. Според Статистическата служба на Европейските общности през първото тримесечие на 2020 г. БВП на 19 страни от ЕС е показал най-бързия спад от 1995 г. И икономиките на всички страни от ЕС са спаднали с 3,2% в сравнение с предходното тримесечие. По този начин ситуацията е подобна на световната финансова криза от 2008 г. Тя обаче е много по-лоша, тъй като всички икономики по света са засегнати от пандемията.
Дори непоклатимата Германия загуби 2,2% през първото тримесечие на тази година. За съжаление икономиките на други страни от ЕС са в много по-лошо състояние. Например БВП на Франция, Испания и Италия е спаднал с повече от 5% през първото тримесечие в сравнение с предходното.
Поради рецесията гражданите на Европейския съюз започнаха да пестят от покупки. Разходите за крайно потребление на домакинствата са намалели през първото тримесечие с 4,7% в еврозоната и с 4,3% в ЕС.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че светът е изправен пред криза, за която никой не е виновен. Тази криза е шок както за европейската, така и за световната икономика.
Експертите обаче предупреждават, че най-лошото тепърва предстои. Според тях това е само началото на спада. Последствията от пандемията ще се усещат още няколко години. Дори догодина, въпреки икономическия растеж, БВП на еврозоната ще остане отрицателен. Експертите смятат, че настоящата криза има W-образен модел. Това означава, че рязък колапс е последван от бързо възстановяване и след това от нов колапс. С други думи, икономическото възстановяване преди премахването на коронавирусната криза е малко вероятно да се случи.
В четвъртък се проведе среща на лидерите на Европейската централна банка. Търговците очакваха с нетърпение тази среща, тъй като курсът на еврото пряко зависеше от резултатите. Предполагаше се, че ЕЦБ ще понижи курса на еврото, но това не се случи. Еврото се повиши с 0,8%, за да се търгува на ниво от 1,1888 долара. Кристин Лагард заяви, че в момента няма нужда да се реагира на растежа на еврото. Забележително е, че еврото достигна най-високото си ниво спрямо щатския долар.
Прогнозата за инфлацията за 2022 г. остава непроменена на 1,3%. Това означава, че няма да има облекчаване на паричната политика.
По време на срещата Кристин Лагард отбеляза, че растежът на еврото оказва влияние върху средносрочните перспективи за инфлация. Външната стойност на еврото е важен елемент от ценообразуването в еврозоната.
