Последните показатели за инфлация в САЩ надхвърлиха прогнозите (индекси на индекси на потребителски цени и индекс на потребителските цени). Особено рязко скочи инфлацията на цените на производителите, която игра в полза на долара.
Живеем отдавна в период на изключително ниска инфлация и ниски проценти на основните световни централни банки. Ниска инфлация се наблюдава в развитите икономики като САЩ, Европа, Япония, Канада, Австралия. В развиващите се страни инфлацията е доста забележима.
Нека ви напомня, че изключително ниските лихви на основните централни банки (FRS, ECB, Банката на Англия, Япония, Швейцария) бяха определени в ситуацията на глобалната икономическа криза от 2008-2009 г., която бе преди повече от 10 години, и оттогава повечето Форекс търговци никога не са виждали толкова високи проценти. Най-високият регистриран процент в развитите страни беше 1,625% от Федералният резерв. Ако вземем обаче средният провент на Федералният резерв през последните 50-70 години, тя ще бъде 4%. Още в началото на 2000 г. имаше курс на долара от 6% годишно.
Ясно е, че процентът зависи от инфлацията. В случай на ръст на инфлацията над 2,5% годишно, основните световни централни банки просто ще бъдат принудени да повишават лихвите. По този начин 11 години с нисък процент са резултат от изключително ниска инфлация. Връзката между процента на централната банка и инфлацията е доста загадъчен въпрос, въпреки дългата история на изследванията. Или ниската инфлация причинява ниски темпове, или ниските нива намаляват инфлацията поради засилената бизнес активност и конкуренция. Този въпрос засега не е решен.
Ефектът от ниската инфлация в началото на 2000 г. бе повдигнат от легендарния глава на Федералният резерв Алън Грийнспан. От негова гледна точка Китай е основният ''абсорбатор'' на излишната инфлация, тъй като Китай умишлено подценява реминби, купувайки долари и евро от пазара на резерви на Централната банка, като по този начин обезценява китайските експортни цени. Това прави стоките от Китай евтини в САЩ и Европа и това като цяло задържа цените, като понижава инфлацията.
Независимо дали това е вярно или не, вече навлизаме в период, в който Китай вече не може да подценява цените на своите стоки, за да запази растежа на богатството в Китай, поне в големите градове, тъй като ръстът на заплатите на работниците неизбежно води до по-високи цени на стоките от Китай до инфлация, тъй като Китай като правило поставя по-ниската граница за цените на широк спектър от промишлени стоки. В същото време нарастващото търсене на Китай за храни и други стоки повишава цените на тези стоки.
По този начин има значителен шанс, че вече навлизаме в период на нарастваща инфлация и неизбежно следващите увеличения на лихвите на основните централни банки.
Имаше и друго мнение за ниската инфлация, което е по-скоро романтично. Становището е, че живеем в епоха на нови информационни технологии и бърз растеж на обема на интелектуалните стоки. За производството на които са необходими много по-малко суровини, отколкото за класическите стоки и следователно увеличението на цените е минимално.
Икономиката преживя много нови технологии, но в същото време имаше периоди на висока инфлация.
По-скоро си струва да се каже, че растежът на световната икономика продължава вече 11 години, а в края на цикъла на растеж инфлацията неизбежно ще започне да расте. Това означава, че краят на икономическия цикъл не е далеч.
EUR/USD: Продължаваме продажбите от 1.0990, продаваме при отскок до върха.
