Скъпи колеги!
По традиция в края на изходящата година е обичайно да се обобщават резултатите и да се оценяват плановете за бъдещето. Затова бих искал да посветя статия по тази тема. Ще бъде още по-интересно да сравним прогнозите, дадени миналата година, с това, което получихме днес. Предвид извънредните обстоятелства, в които световната икономика се намира тази година, би било най-малко наивно да очакваме, че идеите от декември 2019 г. могат да бъдат приложени за стойността на определени активи през декември 2020 г., но поне ще бъде много полезно.
Нека започнем да обобщаваме изходящата година с цената на петрола. През декември 2019 г. Агенцията за енергийна информация на САЩ - US EIA - предположи, че цената на северноамериканския петрол WTI през декември 2020 г. ще бъде 60 долара за барел, но търговците от NYMEX бяха по-песимистични и считаха за най-вероятната цена за клас WTI #CL при 55 долара. Както можете да видите, колективният ум се оказа по-силен и по-точно определи цената, отколкото множество анализатори на американската правителствена заплата.
Фигура 1: Прогноза за цените на петрола WTI #CL за 2021 г.
Прогнозата на EIA за САЩ за следващата година е $ 46 за барел, а търговците на NYMEX прогнозират $ 45, което не е лошо, като се има предвид, че коронавирусът е ударил петролната индустрия през 2020 г. Освен това Агенцията приема, че до края на следващата година WTI #CL петролът ще бъде на $ 47.
Естествено, ако не беше сделката с ОПЕК + и мерките, предприети за намаляване на производството, ситуацията на пазара щеше да е съвсем различна. Честно казано, имайте предвид, че планирането на цените показа висока ефективност, а епидемията Covid-19 нанесе тежък удар на американските петролни компании, които не участваха в сделката. През 2019 г. производството на петрол в САЩ е било 12,25 милиона барела на ден. През 2020 г. добивът е спаднал до 11,34 милиона барела, а през 2021 година се очаква още по-нисък, на 11,10 милиона. По този начин над един милион барела американски шистов нефт ще напуснат пазара и САЩ всъщност ще загубят статута на износител, който са получили през 2019 г. Това е успех. Освен това броят на сондажните платформи в САЩ и Канада е намалял с 457 единици в сравнение с миналата година, повече от два пъти, а настоящото увеличение на цените не позволява възстановяването на производството на шистов нефт. В този смисъл инвестирането в американски производители на шисти е много съмнителна история.
Може да се предположи, че администрацията на Джо Байдън, която дойде на власт, е малко вероятно да лобира за интересите на производителите на петрол, като въведе забрана за технология на хидравлично разбиване на федерални земи, което всъщност ще сложи край на САЩ като износител на нефт. По този начин, при цената на петрола от 50 долара за барел, растежът на потреблението на петрол от световната икономика ще донесе ползи за страните, които са членки на споразумението ОПЕК+, както и за корпорациите, ангажирани с традиционни производствени методи. На свой ред американските производители на шисти ще изпитват липса на капиталови инвестиции, което означава, че е малко вероятно да могат да намалят значително разходите за производствени технологии в обозримо бъдеще.
Предвид настоящите обстоятелства - спад на потреблението на петрол в света и спад в производството в САЩ - инфлационните процеси, които могат да се случат в случай на спад на долара, ще представляват голяма опасност за производителите на петрол. Ако ОПЕК + успее да отговори на интересите на страните чрез увеличаване на производството и предотвратяване на рязко увеличение на цената на петрола, то в дългосрочен план това може най-накрая, ако не погребе, тогава значително да ограничи възможностите за производство на шисти в Съединените щати. Ако производителите на петрол предпочитат краткосрочните ползи пред стратегическите цели, те рискуват да се изправят не само срещу възкресените производители на шистов нефт, но и с конкуренцията от алтернативни енергийни източници.
Най-успешната прогноза през 2019 г. беше ръстът в цената на златото. Обърнете внимание обаче, че след като актуализира рекордно високото ниво, жълтият метал надмина очакванията на анализаторите, като донесе на инвеститорите доходност от 20% годишно в щатски долари. Предвид работата на печатната машина от двете страни на океана, както и ниските лихвени проценти, през 2021 г. можем да предположим по-нататъшно увеличение на цената на златото спрямо всички валути. В среда, в която парите не генерират доход и ставките са близки до нулата или имат отрицателна стойност, инвеститорите по принуда ще бъдат принудени да разглеждат златото като алтернатива на други инвестиции.
Глобалното икономическо възстановяване от стреса през 2020 г. може да стимулира търсенето от бижутерската индустрия, като тласне цената на златото и златотърсачите още по-високо. Въпреки това е малко вероятно да предположим, че цената ще скочи, а търговците и инвеститорите могат да разчитат на 15% повишение на златните котировки до нивото от 2250 долара за тройунция. В същото време не може да се изключи възможността през следващата година златото да не може да поднови върха на текущата година и да не донесе значителна възвръщаемост на инвеститорите. Средната възвръщаемост в щатски долари, която златото е генерирало през последните десет години, е около 8%. Тази година беше изключение, така че ако през 2021 г. златото добави 10% към стойността си и завърши годината над нивото от 2000 долара, това вече може да се счита за добър резултат.
Честита Нова година, бъдете внимателни и спазвайте правилата за управление на парите, нека коронавирусът ни подмине!
