Американският президент Джо Байдън стартира нов дългосрочен план за американската икономика. Той струва приблизително 2,2 трилиона долара и трябва да продължи най-малко 8 години.
Според докладите огромна част от програмата ще бъде изразходвана за инфраструктури. По-конкретно, 600 милиарда долара ще бъдат разпределени за транспорт (мостове, пътища, летища и т.н.), над 300 милиарда долара за комунални услуги (тръби за питейна вода, електропреносни мрежи, широколентова връзка), още 300 милиарда долара за жилищно и училищно строителство, 400 милиарда деолара за възрастни американци и инвалиди и накрая, около 600 милиарда долара ще бъдат за научноизследователска и развойна дейност.
Всичко това звучи добре, но има уловка. Фондът за програмата ще се финансира чрез по-високи данъци, което означава, че американската корпоративна данъчна ставка ще се увеличи от 21% на 28%. Всички субсидии и вратички за петролната индустрия също ще бъдат премахнати, така че реформите ще добавят около 0,5% от БВП към бюджетните приходи.
И въпреки че тук има двустранно споразумение, проблемът е, че програмите за публични разходи обикновено са неефективни и струват повече от първоначално планираното. Освен това планът има за цел да даде на правителството значителна роля в новите области, както и да въведе регулации, насочени към бизнеса и синдикатите.
Всъщност планът произтича от прогресивната вяра на Байдън, че правителството може и трябва да бъде основният двигател на икономическия растеж, което е напълно погрешно. И икономическата теория, и емпиричният опит показват, че частният сектор по своята същност е по-ефективен от бюрократите (както се вижда в бившите комунистически страни), така че такава революция в икономическата политика ще отслаби ефективността на разпределението на ресурсите и ще забави дългосрочния икономически растеж.
Повишаването на данъците неизбежно ще отслаби корпоративната Америка, да не говорим за преразпределение на ресурси от частния към публичния сектор, което ще се отрази негативно на икономиката в дългосрочен план. Данъчните приходи също е малко вероятно да финансират изцяло плана, така че бюджетният дефицит ще нарасне, допълнително увеличавайки и без това гигантския федерален дълг.
Разбира се, това би забавило икономическия растеж, но би трябвало да подхрани и пазара на благородни метали, поне от фундаментална гледна точка.
Засега финансовите пазари приветстват този ход, тъй като той доста силно увеличава апетита за риск. Съществува също надежда, че американската икономика ще се възстанови по-бързо от очакваното преди, което може да подтикне доходността на облигациите да се повиши допълнително, като по този начин ще даде нов тласък на и без това силния щатски долар.
Следователно, въпреки че Федералният резерв ще трябва да се намеси и да облекчи паричната си политика, ако лихвените проценти се повишат твърде много, облигациите все още ще имат потенциал за растеж на доходността. Този възходящ тренд може да продължи да оказва натиск върху златото, ако жълтият метал не намери начин да се отклони от връзката си с лихвените проценти.
