В четвъртък търговците бяха много активни, но равновесието беше запазено, тъй като от една страна Европейската централна банка публикува оптимистични изявления, а от друга страна, САЩ публикуваха по-добри от очакваното данни за инфлацията.
За да бъдем по-конкретни, ЕЦБ запази позицията си по отношение на паричната политика, оставяйки ниските лихвени проценти и обема на покупките на облигации непроменени. И въпреки че нямаше намеци за бъдеща промяна в политиката, мнозина все още очакват централната банка да облекчи програмите си много по-рано от очакваното, особено след като икономиката на ЕС вече се възстановява благодарение на рязкото подобрение на ситуацията с COVID-19.
Управителният съвет, председателстван от президента на ЕЦБ Кристин Лагард, остави лихвените проценти близо до нулата, а покупките на облигации на стойност 1,850 милиарда евро. Лихвеният процент по депозитите също остана непроменен при -0,50%, както и лихвеният процент по заемите от 0,25%. Централната банка заяви, че те ще останат ниски, докато инфлацията достигне 2,0%. Покупките на облигации също ще продължат до края на март 2022 г. или до края на кризата.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард също даде оптимистични оценки за икономиката на ЕС, като заяви, че рисковете, свързани с нейния растеж, сега са балансирани. Последните данни показват възстановяване на активността в сектора на услугите и индустрията и най-вероятно през втората половина на тази година растежът ще продължи, благодарение на облекчаването на карантинните ограничения. Лагард също отбеляза, че в средносрочен план икономическото възстановяване ще бъде подкрепено от засиленото глобално и вътрешно търсене, както и непрекъсната подкрепа от паричната и фискалната политика.
Що се отнася до инфлацията, Лагард заяви, че тя ще покаже постепенен растеж, но в дългосрочен план ценовият натиск ще остане умерен. Като се има предвид това, ЕЦБ прогнозира БВП да скочи с 4,6% през 2021 г. и след това до 4,7% през 2022 г. Междувременно инфлацията ще нарасне до 1,9% през 2021 г. и след това до 1,5% през 2022 г. Централната банка не каза нищо за намаляване на покупките на облигации.
Що се отнася до Съединените щати, Министерството на труда заяви, че CPI се е повишил с 0,6% през май, малко по-високо от очакваните 0,4%. Продължаващият ценови натиск, макар и не толкова силен като през април, предполага, че американската икономика се възстановява със силни темпове и нищо не може да попречи на растежа ѝ. Най-голямото увеличение се дължи на скока от 7,4% на цените на употребяваните автомобили, последван от повишаването на цените на храните с 0,4%. От друга страна, енергийните цени останаха непроменени. С изключение на цените на храните и енергията, инфлацията нарасна с 0,7%. По отношение на годишните данни потребителските цени са нараснали с 5,0%, което е най-голямото увеличение, регистрирано от август 2008 г. Не е изненадващо, че годишният темп на растеж се е ускорил до 3,8%.
Като се има предвид това, вероятно Федералният резерв вече няма да отблъсква инвеститорите и да забавя промените в паричната политика.
Освен инфлацията, Министерството на труда на САЩ публикува и седмичен доклад за искове за безработица, който показва спад от 9 000 до 376 000. По-малко волатилната четириседмична пълзяща средна също е спаднала до 402 500, най-ниското си ниво за годината.
Очевидно това означава, че пазарът на труда се възстановява, но предвид волатилността на неговия показател, растежът може да е неравномерен. Например миналия петък Министерството на труда заяви, че равнището на безработица е спаднало до 5,8% от 6,1% през април.
Както беше отбелязано по-горе, тези фактори поддържат пазарното равновесие, така че EUR/USD остава в страничен канал. Но днес много ще зависи от 1,2177, тъй като пробивът над него ще даде по-голям скок към 1,2215 и 1,2250. Съответно, ако еврото спадне под 1,2177, котировката ще спадне до 1,2144 и след това до 1,2105.
Друга статистика, публикувана вчера, са данни за индустриалното производство в Италия и Франция, които, макар и различни от прогнозите, по никакъв начин не са повлияли на пазара. Istat заяви, че промишленото производство в Италия е нараснало с 1,8% на месечна база, докато производството във Франция е спаднало с 0,1%. Намалението във Франция се дължи главно на спада от 0,3% в производството.
