Изобщо на пръв поглед има странна картина на пазара. Истерията на западните медии около ситуацията в Украйна трябваше да срине не само руския фондов пазар, но и европейския и американския. Очакването за повишаване на лихвения процент на ФЕД, което трябва да започне на 16 март в резултат на това събитие, също трябваше да засили тези негативни настроения. Но това не се случва. Защо?
Можем да обясним това състояние на нещата с разбирането на инвеститорите, че по принцип неразпространението на военния конфликт в Украйна към други съседни територии, както и "желязното" обещание на Съединените щати и в резултат на това НАТО , да не участват, поне засега, няма да окаже практически натиск върху икономиките на западните страни и не само върху тях. Сега има забележим натиск върху пазарите под формата на несигурност относно варианта за по-нататъшно развитие на събитията. Ето защо ние не виждаме това, което изглежда като логичен срив на пазарите.
Вторият проблем, който изглежда е станал по-малко важен, е забележимият спад в по-агресивната способност на централната банка на САЩ, Федералния резерв, да повишава лихвените проценти. Ако по-рано, преди събитията в Украйна и покачването на цените на енергията, пазарът вярваше, че ФEД енергично ще повиши лихвите, тогава описаните по-горе причини могат напълно да окажат натиск върху Централната банка и да я принудят да повиши плавно лихвите с 0,25%. Например, по-рано се смяташе, че във всеки случай първото увеличение ще бъде незабавно с 0,50%.
Преценявайки това, инвеститорите смятат, че постепенното нарастване на цената на заема няма да причини сериозни щети на търсенето на акции на компаниите, както и на икономическата активност в Америка. Освен това геополитическото напрежение ще допринесе за притока на капитал в САЩ, което също ще подкрепи интереса преди всичко към акциите на американски компании.
Обобщавайки, вярваме, че в близко бъдеще доларът ще остане силен, а фондовите пазари ще се движат нервно нагоре и надолу, оставайки под натиска на високата волатилност.