Европейската централна банка призна нарастващия риск от стагфлация, тъй като значително понижава прогнозите й за растеж и увеличава перспективите за инфлация
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард каза, че засиленото геополитическо напрежение в Украйна е оказало дълбоко въздействие върху европейската икономика, тъй като цените на енергията и суровините продължават да растат.
"Рисковете за икономическите перспективи се увеличиха значително с руската инвазия в Украйна и се наклониха надолу. Макар че рисковете, свързани с пандемията, намаляха, войната в Украйна може да има по-силен ефект върху икономическите настроения и може да влоши предлагането отново ограничения. Постоянно високите енергийни разходи, заедно със загубата на доверие, биха могли да намалят търсенето повече от очакваното и да ограничат потреблението и инвестициите", каза Лагард в своето встъпително изказване.
В последните си икономически прогнози ЕЦБ заяви, че се очаква БВП да нарасне с 3,7% през 2022 г., което е по-ниско от предишната прогноза за ръст от 4,2%. Икономическата активност вероятно ще се увеличи с 2,8% през следващата година, което е по-ниско от предходната прогноза от 2,9%. Очаква се икономиката да нарасне с 1,6% през 2024 г., без промяна спрямо предишната прогноза.
При оценката на потребителските цени ЕЦБ прогнозира, че инфлацията ще се увеличи с 5,1% тази година, което е значително повече от предишната прогноза от 3,2%. Очаква се инфлацията да нарасне с 2,1% през следващата година, спрямо прогнозата от декември от 1,8%. Според прогнозите потребителските цени ще се повишат с 1,9% през 2024 г. спрямо предишната оценка от 1,8%.
Лагард отбеляза, че в момента инфлацията се движи от нарастващите цени на енергията, които са скочили с 3,17% през февруари. Тя допълни, че цените на храните се увеличават и поради сезонни фактори и нарастващите цени на торовете.
Въпреки че се очаква инфлацията да остане повишена, Лагард каза, че не наблюдава промяна в парадигмата на потребителските цени. Тя добави, че ЕЦБ не вижда спирала на заплатите, която да доведе до дългосрочна инфлация.
"Повишаването на цените стана все по-широко разпространено. Повечето показатели за базовата инфлация се повишиха през последните месеци до нива над 2%. Въпреки това не е сигурно колко продължително ще бъде покачването на тези показатели, като се има предвид ролята на временните фактори, свързани с пандемията, и косвени ефекти от по-високите цени на енергията", каза Лагард.
Някои икономисти отбелязват, че ЕЦБ дава приоритет на нарастващата инфлация пред икономическия растеж, тъй като се стреми да прекрати месечните си покупки на облигации до третото тримесечие, подчертано в изявлението за паричната политика на ЕЦБ.
Лагард също така заяви, че решението за прекратяване на количественото облекчаване ще зависи от данните и ако инфлацията се повиши в съответствие с очакванията. Тя обаче отблъсна идеята, че това действие се смята за затягащо.
"Не говорим за затягане. Говорим за нормализиране", каза тя.
