Изказването на председателя на Федералния резерв Джеръм Пауъл на Симпозиума в Джаксън Хоул беше възприето от пазарите като „меко“, с повишаване на борсовите индекси и спадане на долара на валутния пазар.
Тази интерпретация се основава на потвърдената промяна на фокуса на Федералния резерв: вместо да разчита единствено на инфлацията при взимане на политически решения, централната банка сега ще обръща еднакво внимание и на трудовия пазар. Пазарите заключиха, че Пауъл по този начин сигнализира за намерението да намали лихвените проценти през септември, тъй като последният официален отчет за заетостта едва ли може да се опише като нищо друго освен разочароващо.
Въпреки това, под мекия тон на речта на Пауъл, се крие отчетлива политическа твърдост. Пазарите пропуснаха основни промени в реториката на председателя на Федералния резерв. Забележително е, че Пауъл се отказа от концепцията за Гъвкаво Средно Целево Ниво на Инфлация (FAIT), което позволяваше за известен период инфлацията да надвишава целта, за да компенсира за по-ниски средни нива в рамките на 3–5 години. С други думи, ако средната инфлация е ниска в средносрочен план, но се скочи временно, Фед преди можеше да се въздържа от интервенция, изглаждайки средното ниво. Сега това ограничение вече не съществува и като следствие Фед ще реагира значително по-бързо при покачване на инфлацията.
Всъщност, ако инфлацията се увеличи до края на годината – във връзка с промени в тарифите, както мнозина очакват – Федералният резерв може да отговори с внезапно увеличение на лихвите, и всякакви планове за намаляване на лихвите през следващата година или две биха станали неуместни. Това е ясен сигнал и пазарите все още не са напълно осъзнали неговото значение.
Да отбележим и промяната в приоритетите свързани със заетостта. Преди сме изтъквали често, че Фед е изправен пред две противоречиви задачи: да ограничи нарастващата инфлация, като същевременно избягва икономически спад. Тук заетостта е ключовият критерий. Пауъл също така индикира промяна в тази насока, сега поставяйки инфлацията на първо място и намалявайки важността на заетостта.
Това сочи готовността на Фед – с прости думи – да пожертва икономиката, за да подкрепи стабилен долар. Възможно е запазването на статуса на долара като глобална валута, на фона на растящата дедоларизация, ускорена от нови тарифи, да е толкова важно, че заплахата от рецесия да бъде отложена на второ място.
Според нас речта на Пауъл трябва да се интерпретира като ясно „твърда“, а не „мека“. В дългосрочен план, политиката на Федералния резерв ще укрепи, а не ще отслаби, долара.
Последният отчет на CFTC показа, че след седем седмици на понижени нетни къси позиции по долара, спекулантите обърнаха част от загубите с седмична промяна от -$1.6 милиарда и нетна меча позиция от -$6.2 милиарда.
Въпреки това, смятаме, че тенденцията за по-силен долар остава. Доларът ще реагира с печалби спрямо всички валути веднага щом стратегията на Федералния резерв стане конкретна. В понеделник сутринта вероятността за понижение на лихвите от Федералния резерв на 17 септември беше 87%, без промяна, но вероятността за допълнителни намаления е под сериозно съмнение. Важно е да се отбележи, че прогнозите за допълнителни намаления на лихвите едва ли са се променили – определено не към по-бързо темпо. Засега трябва да приемем, че Федералният резерв е готов за два намаления, през септември и декември, и само ако инфлацията не се ускори, докато пазарът на труда остане слаб. Реално, без емоции, речта на Пауъл беше всичко друго, но не и колеблива, и пазарът все още не го е осъзнал.
Очакваме, че пазарът ще преразгледа тази вероятност при първите признаци на нарастваща инфлация. Федералният резерв няма да игнорира тези сигнали и е по-вероятно да жертва пазара на труда и да увеличи рисковете от рецесия, отколкото да компрометира стабилността на долара. Съответно, вярваме, че доларът ще възобнови своето рали дори в краткосрочен план.
Индексът S&P 500 реагира на речта на Пауъл със силно рали, но не успя да достигне 6,481 върха. Пазарът възприе перспективата за по-слаб долар, което обикновено би се очаквало да повиши цените на акциите, но тази реакция изглежда преждевременна.
Смеем да предположим, че реакцията на първоначалните изказвания на Пауъл вече е премината, и сега, когато пазарът осъзнае, че инфлацията, а не пазарът на труда, ще бъде истинският приоритет на Федералния резерв, ще наблюдаваме обратната реакция: укрепване на долара и спад на индексите на акциите. Очакваме, че S&P 500 е започнал да се движи надолу, като цел от 6,180 е по-вероятна, отколкото 6,840.
