Глобалните пазари затаиха дъх: тази седмица Съединените щати и Китай отново сядат на масата за преговори за първи път след много месеци на напрегнато търговско примирие, което ще изтече на 10 ноември. Преди тази среща, очевидно желаейки да диктува дневния ред, Доналд Тръмп очерта основните си изисквания към Пекин. Какво стои зад тази демонстрация на твърдост – стратегия, натиск или игра пред публиката? Нека да разгледаме.
Дилема с редките земни елементи: Натискът на Тръмп върху Пекин преди преговорите
През уикенда, връщайки се от Флорида на борда на Air Force One, президентът на САЩ заяви, че няма да позволи на Китай да "играе игри с редките земни елементи", намеквайки за стратегическата зависимост на американската индустрия от доставките на тези критични метали. Неговите думи звучаха както като предупреждение, така и като сигнал за началото на нов кръг от напрежение.
Припомняме, че няколко дни по-рано Тръмп заплаши да наложи 100% мита върху китайските доставки след като Пекин обеща да установи широк контрол върху минералните ресурси.
Тези стъпки, ако бъдат приложени, биха могли ефективно да замразят търговското примирие, което изтича на 10 ноември. Сценарият, при който двете страни отново се намират на ръба на икономическа конфронтация, стана реалност по-бързо, отколкото очакваха дори най-песимистичните анализатори.
Пекин, обаче, не остана пасивен. Китайските власти се опитват да успокоят глобалните партньори, като уверяват, че затягането на контрола върху износа няма да навреди на нормалните търговски потоци.
Миналата седмица, в кулоарите на срещите на Международния валутен фонд, делегати от Китай се опитаха да убедят колегите си, че това не е въпрос на санкции, а на "създаване на дългосрочен регулаторен механизъм". Въпреки това обяснението не успя да успокои пазарите.
Всъщност, двете страни достигнаха ситуация, която анализаторът Кайл Рода умело описа с термини от Студената война: "Има един елемент — да използваме езика на Студената война — на взаимно гарантирано унищожение, когато става въпрос за тотални ограничения на износа на редките земни елементи и 100% тарифи, което и САЩ, и Китай донякъде признават."
Рода допълни, че пазарите все още разчитат на деескалация, но "вероятно ще останат трепетни, докато такива отстъпки не бъдат изрично обявени".
Тази нервност е напълно разбираема: редките земни елементи не са просто суровини, те са основата на цели индустрии, от производството на бойни самолети и смартфони до електромобили и дори автомобилни седалки.
За Тръмп това не е просто икономически, но и политически инструмент. Заплахата от тарифи му позволява да оказва натиск върху Пекин, като едновременно с това показва на домашните избиратели, че Вашингтон е готов да защити националните интереси. Обаче, както показва практиката на последните години, търговската решимост на Тръмп идва с цена – преди всичко за глобалните пазари, където всяко негово изказване веднага се отразява върху динамиката на валути, акции и стокови цени.
Фентанил и соя: токсичен коктейл в дневния ред на САЩ-Китай
Ако редките земни метали представляват стратегически въпрос за Вашингтон, то фентанилът и соята са се превърнали в символи на вътрешно и външнополитическия натиск, който Доналд Тръмп се стреми да превърне в дипломатически резултати.
В навечерието на предстоящите преговори в Малайзия, президентът ги идентифицира като две от трите основни точки, по които, според него, Китай "трябва най-накрая да изпълни ангажиментите си".
Проблемът с фентанила е болезнен и политически натоварен. В САЩ този синтетичен опиоид отдавна е станал една от водещите причини за смърт от предозиране, олицетворявайки националната опиоидна криза.
Тръмп отново обвини Китай, че не успява да ограничи износа на фентанил и неговите химически прекурсори, което според Вашингтон изостря ситуацията в американските градове. САЩ иска от Китай "да спре с фентанила," заяви Тръмп, добавяйки, че Пекин трябва да демонстрира "истинска отговорност."
По-рано тази година САЩ въведе 20% тарифи на китайски стоки, цитирайки незаконния приток на фентанил. В отговор Пекин засили контрола върху два химикала, които могат да се използват за производство на наркотика, но подчерта, че проблемът не може да бъде решен без участието на американската страна.
Китайската реторика предполага, че корените на кризата лежат в търсенето, а не в предлагането, и че обвиненията на Тръмп са просто част от политическа игра. Въпреки това, за американския лидер това е удобен инструмент за натиск, позволяващ му да говори за борба с наркотиците и "твърдостта" на САЩ в едно изречение.
Въпросът със соята остава също толкова чувствителен – третото искане на Тръмп към Пекин. За външен наблюдател това може да изглежда като незначителен детайл, но в действителност включва милиарди долари и вътрешнополитическа подкрепа.
Китай, който закупи около 12,6 милиарда долара американска соя миналата година, не е закупил нито една доставка тази година. Вместо това, Пекин се обърна към доставки от Южна Америка, оставяйки американските фермери с натрупващи се запаси и падащи цени.
Тази ситуация е особено чувствителна за американския селскостопански сектор. Фермерите от Средния запад все по-силно изразяват неудовлетворението си: много от тях очакват финансова помощ от правителството, която се казва, че се забавя, докато складове, пълни с непродадена соя, постепенно се превръщат в символ на продължителното търговско противопоставяне. Цените на продуктите намаляват, експортните договори се свиват, а секторът, който доскоро се считаше за стабилен, се изправя пред нарастващ натиск от всички страни.
Не е изненадващо, че американският президент призова Китай да увеличи покупките си на соя четирикратно, а когато това не се случи, той заплаши да забрани вноса на растително масло от Китай, обвинявайки китайското правителство в умишлено създаване на трудности за американските фермери, произвеждащи соя.
Така фентанилът и соята не са просто точки в търговския дневен ред, а политически символи. Първото е вътрешен маркер за решимостта да се преборят с кризата; второто е индикатор докъде Тръмп е готов да стигне, за да запази подкрепата на своите аграрни избиратели. Въпреки че и двете теми може да изглеждат отдалечени от макроикономическите модели, в действителност те придават емоционална и политическа острота на преговорите, която липсва на числата и тарифите.
На ръба на колапс: примирието изтича, залозите се увеличават
С оставащи само дни до изтичането на търговското примирие между САЩ и Китай на 10 ноември, споразумението, вече висящо на косъм, се изправя пред окончателното си изпитание. През тези месеци, пазарите свикнаха с крехко спокойствие, но последните действия на двете страни отново доведоха ситуацията до ръба на разпадане.
След заплахите на Тръмп за налагане на 100% тарифи и обявлението на Пекин за контрол върху износа на редки метали, балансът на силите се промени. Вашингтон, за своя страна, разшири техническите ограничения и дори предложи да въведе данъци върху китайски кораби, допринасящи към американските пристанища.
Китай отговори като затегна контрола върху износа и сигнализира за възможни ограничения върху доставките на критично важни материали. Това, което наскоро изглеждаше като временна пауза, все повече прилича на маневриране на шахматни фигури преди ново противопоставяне.
На този фон предстоящите преговори в Малайзия изглеждат като опит да върнат процеса към конструктивна обвързаност. Американският министър на финансите Скот Бесент потвърди, че срещата ще се проведе по-късно тази седмица, като отбеляза, че последното виртуално обсъждане с китайския вицепремиер Хъ Лифън е било "конструктивна размяна на виждания."
Държавните медии в Китай също описаха диалога като "положителен и прагматичен", но експертите не бързат да правят оптимистични заключения. Все пак, твърде много фактори подсказват, че и двете страни все още само тестват готовността си да направят отстъпки.
Особено внимание е насочено към евентуалната среща между Тръмп и Си Дзинпин, която може да се осъществи още в края на месеца в Южна Корея, в рамките на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество.
За двамата лидери това би било първата среща лице в лице след завръщането на Тръмп в Белия дом, и от нея зависи много — а именно, дали настоящото търговско примирие може да бъде продължено.
Американският президент, коментирайки предстоящия диалог, се изрази в типично запазен стил: "Имам добри отношения с президента Си. Мисля, че ще се оправим с Китай, но трябва да имаме справедлива сделка."
Зад спокойния тон се крие обичайната стратегия на Тръмп: максимален натиск като средство за завземане на инициативата.
За Китай, залозите не са по-малко значителни. Пекин се стреми да покаже, че може да оперира от позиция на сила, без да се поддава на заплахи, като същевременно избягва директна конфронтация, която би могла да навреди на вътрешната икономика и климат за чуждестранни инвестиции.
В резултат, и двете страни водят преговори при условия на "взаимен риск", където отстъпките могат да се възприемат като слабост, а твърдостта като провокация. Пазарите обаче вече реагират на тази двойственост.
"В резултат пазарите залагат, че нещата ще деескалират," каза анализаторът Кайл Рода. "Обаче, пазарите вероятно ще останат нервни, докато подобни отстъпки не бъдат официално обявени."
Тази нервност се отразява на стоковите борси и валутните котировки. Инвеститорите, вече добре запознати с турбуленцията на ерата на Тръмп, все по-често признават, че настоящият кръг от преговори е един от най-непредсказуемите в последните години.
Така примирието, първоначално замислено като инструмент за стабилизация, се превърна в още един източник на напрежение. Настъпващата среща в Малайзия е повече от просто пореден кръг на диалог. Това е опит за спиране на инерцията на конфликт, който държи глобалната икономика в състояние на тревожна несигурност за прекалено дълго време.
