Валутната двойка евро-долар отново се приближава до долната граница на широкия ценови диапазон между 1.1560 и 1.1730, в който се търгува вече три поредни седмици. Тази долна граница съвпада със статичната линия на индикатора Bollinger Bands на дневната графика, докато горната граница съвпада с линията Kijun-sen на същия времеви интервал.
От една страна, мечият импулс изглежда убедителен: двойката пада почти непрекъснато от петък, с три поредни сесии на спад. От друга страна, пазарът е видял подобни резки ценови движения и в двете посоки през последните две седмици, които бързо са били заличавани. Миналия петък, EUR/USD затвори при 1.1653. Петъкът преди това, тя приключи при 1.1622. Такова ценово поведение подсказва, че е много рано да се обяви началото на нов низходящ тренд, въпреки последната слабост на двойката.

Забележително е, че силата на долара продължава да нараства, дори на фона на нарастващите очаквания за по-мек подход от страна на Федералния резерв относно бъдещите му мерки. Пазарните участници вече са силно уверени, че Фед ще намали лихвените проценти два пъти преди края на годината — веднъж на заседанието през октомври и отново през декември, което ще бъде общо 50 базисни точки. Според скорошна анкета на Reuters, този сценарий е вече с над 90% вероятност. От 117 анкетирани икономисти, 115 очакват намаление с 25 точки през октомври, а 83 предвиждат още едно през декември.
Освен това, инструментът FedWatch на CME показва, че вероятността от още едно намаление през януари е нараснала до 54%.
Тези очаквания за по-мек подход се основават на скорошни изказвания от Фед: председателят Джером Пауъл и други длъжностни лица (включително Кристофър Уолър, Стивън Миран и Мишел Боуман) подчертаха загрижеността си относно слабостта на трудовия пазар, омаловажавайки притесненията за инфлацията.
Поради продължаващото спиране на работата на правителството на САЩ, докладът за неселскостопанската заетост за септември все още не е публикуван, така че пазарите разчитат на доклада за работните места на ADP, който показа спад от 30 000 в частното заетост. По същия начин инфлационни данни също са задържани - с изключение на един ключов доклад: Индексът на потребителските цени (CPI) за септември, който е насрочен за публикуване в петък (24 октомври). Ако CPI не оправдае очакванията (попадне в "червената зона"), пазарите ще бъдат още по-уверени, че Фед ще намали лихвените проценти с 75 базисни точки в следващите четири месеца.
Така че защо американският долар се покачва при такива агресивно по-меките макро условия?
Отговорът се крие в две думи: Тръмп и Китай.
Миналата седмица се наблюдаваше поредна ескалация в продължаващия търговски конфликт между САЩ и Китай. Президентът Тръмп заплаши да наложи 100% мита върху китайския износ в отговор на новообявените експортни ограничения от Пекин. И двете страни наложиха допълнителни пристанищни такси и размениха все по-агресивни изказвания, което бележи ясното завръщане към конфронтация.
Въпреки това, това първоначално напрежение върху долара бързо се обърна, когато Тръмп внезапно промени тона си – тази промяна действаше като развиваща се пружина. Президентът изрази оптимизъм относно постигнато споразумение, похвали „уважителното“ поведение на Китай и подчерта "масовите" приходи от мита. Освен това той заяви, че възнамерява да се срещне с президента Си Дзинпин на предстоящата среща на АПЕК в Южна Корея и може да последва с посещение в Китай.
С други думи, Тръмп отново премина от конфронтация към помирение, възраждайки надеждите за сделка — и това беше всичко, което доларът се нуждаеше да възвърне сила.
Но може ли този ръст на долара да се счита за надежден при настоящите условия? Вероятно не.
Индексът на долара (DXY) се покачва на нестабилна основа. В крайна сметка, за постигането на търговска сделка е нужно повече от добра воля на Тръмп — то изисква и ангажираност от страна на Китай. Както се казва, за танц трябват двама. Досега това е еднопосочна политическа постановка, като Пекин просто потвърждава готовността си за разговори — без конкретни действия досега.
Важно е също да се отбележи, че този път Китай беше този, който инициира последния спор, като наложи мащабни ограничения за износ на редкоземни метали — ключови компоненти в производството на високотехнологични устройства. Даван фактът, че Китай държи 90% от световните резерви на редки метали и доминира в тяхната добива и преработка, не е сигурно дали Пекин ще приеме компромис в замяна на отмяна на мита, които все още не са влезли в сила.
Взети заедно, тези условия предполагат, че настоящият низходящ импулс при EUR/USD се основава на крехка основа.
От техническа гледна точка, две основни сигнали предполагат предпазливост:
- Парчето се приближава до долната граница на широкия ценови канал 1.1560–1.1730.
- Настоящото намаление липсва на съществена фундаментална подкрепа, тъй като се движи повече от пазарния оптимизъм, зависещ от дипломация, а не от твърди политически промени или потвърдени икономически развития.
Ако южният импулс избледнее в този диапазон, дългите позиции могат отново да станат разходяеми.
Потенциални цели на възхода при обръщане:
- 1.1660 – средната линия на индикатора Bollinger Bands на дневната диаграма
- 1.1710 – горният Bollinger Band на H4 времевата рамка