Формалните резултати от срещата на Федералния резерв през януари, които ще бъдат обявени в сряда (28 януари), са предварително определени: централната банка почти сигурно ще запази всички параметри на монетарната политика в сегашното им състояние. Според данните от CME FedWatch вероятността за този сценарий е 97%. Това означава, че пазарът няма съмнение, че Федералният резерв ще запази лихвените проценти на сегашното ниво и вероятно ще игнорира всяко потвърждение на това предположение.
Въпреки това, по-нататъшните действия на Федералния резерв остават предмет на дебат. Сред търговците ясно преобладават ястребовите настроения. Например, вероятността за понижаване на лихвените проценти на заседанието през март е само 14%, а през април – 25%. Шансовете за понижаване на лихвите през юни се оценяват на 50/50.
С други думи, участниците на пазара са почти сигурни, че ФЕД ще поддържа изчаквателна позиция през първата половина на годината.
Според мен, това е доста смело предположение, имайки предвид текущата ситуация на пазара на труда в САЩ. Очевидно е, че повечето пазарни участници вярват, че членовете на ФЕД се съсредоточават върху инфлационните рискове, пренебрегвайки проблемите със заетостта. Това доверие се основава на относително приличните (или по-точно не катастрофалните) данни от Non-Farm Payrolls, както и на CPI, PPI и PCE отчети, които показаха стагнация на потребителските цени заедно с ускоряване на индекса на производствените цени и основния индекс за лични потребителски разходи.
Има логика в това, но има няколко "но".
По мое мнение, "зеленото нюанс" в данните за Non-Farm Payrolls от декември успокои пазарната бдителност. Основната цифра действително излезе по-добра от очакваното, но структурата на отчета повдига повече въпроси, отколкото дава отговори. Първо, увеличението на заетостта на 55,000 считам за слаб резултат. За американската икономика всяка цифра под 70-80,000 показва забавяне на пазара на труда.
Вторият фактор е промяната в качеството на заетостта. Основното увеличение на работните места през декември стана в публичния сектор, здравеопазването и образованието — т.е. сектори с ниска цикличност и слаба чувствителност към лихвените проценти. Междувременно, частният сектор показа слаба динамика (особено сектори, чувствителни към лихвените проценти като недвижимите имоти, финансите и автомобилната промишленост). Това показва, че икономиката е спряла да генерира "здрави" работни места самостоятелно (така да се каже, без финансова подкрепа).
Друг сигнал, който предизвиква тревога във ФЕД в контекста на данните от Non-Farm Payrolls през декември, са заплатите. Годишният ръст на заплатите се е забавил, докато именно заплатите ФЕД разглежда като ключов канал за поддържане на инфлационния натиск. Ако пазарът на труда се "разгорещяваше," щяхме да видим ускорение на ръста на заплатите. Вместо това, наблюдаваме противоположната тенденция.
Можем ли да говорим за устойчиво възстановяване на американския пазар на труда при такива "първоначални данни"? Този въпрос е далеч от реторичен, както казват.
Сега да говорим за инфлацията. Отчетите за растежа на инфлацията в САЩ също са доста двусмислени. Например, увеличението на CPI през декември беше основно предизвикано от компоненти с ниска чувствителност към монетарната политика на ФЕД (жилищно настаняване, специфични услуги, медицински разходи). Най-волатилните компоненти на индекса CPI — енергията и хранителните продукти — показаха умерен ръст. В общи линии, резултатът за декември показва, че пазарните страхове от спираловидно ускорение на инфлацията не се материализират, поне засега.
Относно PPI, структурата на отчета за ноември (данните за декември ще бъдат публикувани през февруари) показва, че инфлационният натиск се задържа основно в сектора на услугите, докато ценовата динамика при стоките остава доста ограничена: ръстът е повече инерционен и основно свързан с разходите и заплатите, а не с прегряването на търсенето. Освен това, ограничената динамика на търговските маржове намалява вероятността "предаване" на ценовия натиск към потребителското ниво, т.е. превръщане на ръста на PPI в CPI. Тъй като няма ясни и отличими предпоставки за ускоряване на потребителската инфлация, този отчет не може да се счита за категорично "hawkish".
Накрая, основният индекс на личните потребителски разходи засили с 2.8% на годишна база през ноември. От една страна, един от ключовите инфлационни индикатори наистина се покачи след два месеца на спад. От друга страна, този факт не води непременно до затягане на риториката на ФЕД на януарската среща. Обикновено ФЕД реагира не на еднократно отклонение, а на средносрочната тенденция в инфлацията, докато през предходните месеци основният PCE индекс показваше низходяща тенденция.
Всичко това предполага, че най-вероятно ФЕД ще запази лихвената ставка непроменена на януарската среща, като заеме по-умерена позиция относно бъдещите перспективи. Например, централната банка може загатнато да "изтъкне" рисковете за заетостта, като омаловажи рисковете за инфлацията. Трейдърите ще възприемат такъв сценарий като "умерен," предвид общите очаквания на повечето пазарни участници.
С други думи, според мен, ФЕД ще допусне намаление на лихвата на една от предстоящите срещи (през март или април), с което ще упражни допълнителен натиск върху американската валута. Такъв изход ще подкрепи купувачите на двойката EUR/USD, увеличавайки вероятността от тест на нивото 1.2000. Техническата картина също благоприятства дългите позиции, тъй като двойката е разположена над всички линии на индикатора Ichimoku (включително над Kumo облака) и на горната линия (или между средната и горната линия) на индикатора Bollinger Bands на времевите рамки H4, D1, W1 и MN.
