Във вторник цените на фючърсите върху златото се повишиха по време на европейската сесия на фона на продължаваща преоценка на геополитическите рискове и динамиката на долара. Все пак движението на пазара изглежда по-скоро „техническо“, с осезаема волатилност и противоречиви макроикономически сигнали.
На COMEX (част от Нюйоркската търговия с ценни метали) юнските фючърси върху златото се търгуват на ниво от 4 685,62 долара за тройунция. Пиковата стойност за сесията беше 4 825,90 долара за унция. Междувременно златото изглежда е намерило подкрепа при 4 580,40 долара, докато съпротивата е ограничена до 4 825,90 долара – особено важно ниво за трейдъри, които се фокусират върху пробиви и отскоци от ключови ценови зони.Фючърсният контракт върху индекса на щатския долар, който отразява динамиката на американската валута спрямо кошница от шест основни валути, се понижи с 0,04% и се търгува около 99,76 пункта. Отслабващият индекс обичайно подкрепя благородните метали, но темпът на възстановяване на златото остава ограничен заради продължаващия натиск върху рисковите активи и очакванията за лихвените проценти.
Успоредно със златото инвеститорите следяха и динамиката на свързани инструменти:- майските фючърси върху среброто се понижиха с 0,82% до 72,25 долара за тройунция;
- майските фючърси върху медта спаднаха с 0,33% до 5,58 долара за паунд.
Слабостта при среброто и медта подчертава, че търсенето на метали остава неравномерно: златото се подкрепя отчасти от структурни фактори, докато индустриалните метали реагират по-чувствително на пазарните настроения и движенията на долара.
Един от най-съществените фактори остава поведението на официалното търсене. Според Bloomberg, Народната банка на Китай е закупила през март най-голямото количество злато за последната повече от една година, като по този начин потвърждава ролята на Китай като крайъгълен камък в търсенето на метала, особено на фона на натиска върху златото заради войната в Близкия изток.
Според данни, публикувани във вторник, златните резерви на Китай са нараснали със 160 000 тройунции (приблизително 5 тона). Отбелязва се, че покупките продължават вече 17 поредни месеца – това засилва сигнала за стратегическо натрупване.
Освен това беше съобщено, че:
- Общите резерви на PBOC достигат 74,38 милиона тройунции;
- Доларовата стойност на тези активи е намаляла до 342,76 млрд. долара от 387,59 млрд. долара месец по-рано, което означава, че дори при увеличение на физическия обем стойността може да е спаднала в зависимост от текущите цени.
През март златото поевтиня с 12%, отбелязвайки най-лошия си месечен резултат от 2008 г. насам. Натискът се засили на фона на поскъпващия долар и опасенията, че Fed може да отложи пониженията на лихвите заради скока в инфлацията. Върху метала се отразиха и разпродажби, тъй като някои инвеститори продаваха активи, за да покриват загуби на други пазари.
Към вторник спот цената на златото се търгува почти без промяна – около 4 655 долара за унция. В края на януари цените почти достигнаха рекорд, спирайки малко под нивото от 5 600 долара.
На пазара расте притеснението, че продажбите на злато от централните банки могат да се превърнат във фактор, който да допринесе за допълнителни спадове. Освен това, при сценарий на продължителен конфликт в Близкия изток някои участници смятат, че централните банки може да се изправят пред комбинация от рязко нарастваща инфлация, спад в икономическия растеж и обезценяване на валутата, което би наложило ликвидиране на част от техните резерви.
Например през март Централната банка на Турция е продала и обменяла (чрез суапове) около 60 тона, за да подкрепи лирата.
В същото време стратегът на UBS Joni Teves смята, че „е изключително малко вероятно да е настъпила структурна промяна в тенденцията в официалния сектор“. Неговата прогноза е, че глобалният официален сектор ще придобие между 800 и 850 тона злато тази година, което е само малко под приблизително 860-те тона, закупени през 2025 г. Teves оценява, че не се очертава устойчив структурен обрат.
Той също така отбелязва, че е възможно периодични продажби от отделни централни банки – по-често при условия, когато централните банки натрупват резерви в условия на относителна стабилност, вместо да „преследват“ падащ пазар.
