Междувременно, с постепенното завръщане на натиска към поемане на риск – подхранван както от ситуацията в Близкия изток, така и от заседанията на централните банки – лидерите на ЕС проведоха първата същинска дискусия по още един спорен въпрос: следващия седемгодишен бюджет на блока.
Според съобщенията пакетът, предложен от Европейската комисия миналата година на обща стойност 1,8 трилиона евро, заплашва да възпламени отново дългогодишните спорове относно приоритетите при разходите и това кой трябва да плаща. Исторически тежестта падаше основно върху Германия, но сегашните условия очевидно не позволяват да се натовари тази страна с нов кръг разходи.
Преди разговорите, проведени миналата седмица в Кипър, по-богатите държави членки на ЕС, които са нетни вносители в бюджета, подновиха критиките си към предлагания размер. Този бюджет ще определя разходите на ЕС за периода 2028–2034 г. Донорските страни изразиха опасения за прекомерни разходи и поискаха по-солидно обосноваване на планираните пера.
Преговорите в Кипър само подчертаха дълбоките разделения между държавите членки относно фискалното бъдеще на блока. От едната страна Европейската комисия настоява за значителни инвестиции за справяне с неотложни предизвикателства като климатичните промени, дигиталната трансформация и сигурността. От другата страна няколко от най-развитите икономики в блока изразяват тревога от общото нарастване на разходите и настояват за по-строг контрол върху финансовите потоци.
Централният препъникамък остава разпределението на фискалната отговорност. Исторически Германия и други големи икономики от еврозоната действаха като основни спонсори, но сегашните икономически реалности и необходимостта от подкрепа на нови приоритети изискват по-справедлив и балансиран подход. Това налага търсене на нови модели на финансиране и преоценка на утвърдени практики, за да се гарантират устойчивостта и развитието на ЕС.
Европейски представители критикуваха и предложението на Комисията да се премахнат отстъпките, предоставяни на по-богати страни като Германия, Нидерландия, Швеция, Дания и Австрия.
Друго спорно предложение е за набиране на приходи чрез налози на ниво ЕС, които да помогнат за изплащането на облигациите, емитирани в периода след COVID възстановяването. Френският президент Еманюел Макрон твърди, че натрупаният от ЕС дълг през COVID периода трябва да бъде рефинансиран и че блокът трябва да емитира нов дълг — позиция, която е неприемлива за държави като Германия.
Комисията се опитва също така да „пренастрои“ бюджета на ЕС около приоритети като отбраната и повишаването на конкурентоспособността. С оглед на трайния инвестиционен разрив между ЕС и САЩ, съобразяването на новата програма с нуждите на XXI век вероятно ще бъде водещ приоритет за блока.
Техническа картина, EUR/USD
Що се отнася до текущата техническа картина за EUR/USD, купувачите трябва сега да обмислят как да преодолеят нивото 1,1730. Само това ще позволи тест на 1,1762. Оттам е възможно движение към 1,1791, но постигането му без подкрепа от големите играчи ще бъде доста трудно. Най-отдалечената цел е връхът при 1,1822. В случай на спад само до около 1,1700 очаквам сериозна активност от страна на големите купувачи. Ако там няма интерес, би било разумно да се изчака обновяване на дъното при 1,1670 или да се отварят дълги позиции от 1,1640.
Техническа картина, GBP/USD
Що се отнася до текущата техническа картина за GBP/USD, купувачите на паунда трябва да овладеят най-близката съпротива при 1,3530. Само това ще позволи насочване към 1,3550, над която пробивът ще бъде доста труден. Най-отдалечената цел е зоната 1,3585. В случай на спад мечките ще се опитат да поемат контрола при 1,3500. Ако успеят, пробивът на този диапазон ще нанесе сериозен удар по позициите на биковете и ще тласне GBP/USD към дъното при 1,3475, с перспектива за достигане на 1,3445.
