Според нов анализ на климатичната организация 350.org, публикуван в понеделник, рекордната гореща вълна в Западна Европа през последната седмица на юни предизвика рязък скок на цените на електроенергията и добави над 700 милиона евро към сметките на потребителите само във Франция и Германия. Екстремните жеги вече оказват осезаемо въздействие върху енергийните системи и бюджетите на домакинствата в целия континент.
Анализът на 350.org, споделен за първи път с Euronews, сравнява пиковата гореща седмица (21–27 юни) с базовата седмица (14–20 юни) и показва значителни допълнителни разходи. Само през тази една седмица разходите за електроенергия са се увеличили с около 371 милиона евро в Германия и приблизително 360 милиона евро във Франция — общо над 700 милиона евро допълнителни разходи.
Ценовите шокове бяха особено силни вечер, когато производството от слънчева енергия спада, но нуждата от охлаждане остава висока. В Германия, според анализа, цените на едро на електроенергията са скочили от около 86 €/MWh по обяд до 566 €/MWh към 20:00 ч.
Отрасловите доклади сочат и до крайности на местно ниво: Montel News съобщи, че вечерта на 23 юни цените в Белгия са надхвърлили средната цена на едро в ЕС повече от десетократно.
Натоварването на мрежата се повиши в крак с жегите. По данни на Eurelectric, цитирани от Yahoo Finance, дневното електропотребление в Германия се е увеличило от 1 267 GWh на 11 юни до 1 396 GWh на 25 юни, докато във Франция се отчита дори по-голямо пропорционално нарастване. Energy News Pro регистрира достигане на цените в Германия до 545 €/MWh на 24 юни.
Последиците се простират отвъд енергетиката. На 28 юни Световната здравна организация заяви, че Европа е регистрирала над 1300 допълнителни смъртни случая от 21 юни насам. Националната публична здравна агенция на Франция съобщи за приблизително 1000 смъртни случая, свързани с горещата вълна.
Научните оценки свързват тази аномалия с климатичните промени: изследване на World Weather Attribution, публикувано по време на горещата вълна, заключава, че събитие с такъв мащаб би било „практически невъзможно“ без климатичните промени, предизвикани от изгарянето на изкопаеми горива.
Допълнителните енергийни разходи се утежняват от по-широката външна среда: повишените цени на петрола и газа се подхранват от продължаващата криза в протока Хормуз. В този контекст Андреас Зибер, ръководител на политическата стратегия в 350.org, призова правителствата да въведат постоянен данък върху свръхпечалбите на компаниите за изкопаеми горива.
„Компаниите за изкопаеми горива продължават да печелят от кризи, които самите те са помогнали да се създадат“, каза Зибер. „Правителствата трябва постоянно да облагат с данъци техните прекомерни печалби и да насочват приходите към защита на гражданите от жега, високи сметки и енергийни сътресения.“
350.org посочи като прецедент временната „солидарна вноска“ на ЕС, въведена след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., която набра 28 млрд. евро, използвани основно за подпомагане на уязвими домакинства. Организацията твърди, че подобни механизми трябва да станат постоянни, за да помогнат за смекчаване на икономическите и хуманитарните последици от бъдещи климатични екстремни явления.
