Конфликтът с Иран оказва съществено влияние върху държавните златни резерви, като последните примери са Азербайджан и Пакистан.
Иранският конфликт значително влияе върху покупките и продажбите на злато от централни банки и правителства, дестабилизирайки един от фундаменталните двигатели зад многогодишния ръст в цената на метала.
В четвъртък State Oil Fund of the Republic of Azerbaijan (SOFAZ) обяви спиране на продажбите на злато през второто тримесечие на 2026 г. Към края на юни златните активи на фонда възлизат на 178,1 тона, като златото представлява 31,4% от инвестиционния портфейл на SOFAZ.
В отчета на SOFAZ се посочва, че „в резултат на конфликта между САЩ и Иран, започнал през първото тримесечие на 2026 г., се наблюдава висока волатилност на глобалните финансови и енергийни пазари, а войната се е отразила негативно на всички направления на инвестиране. През второто тримесечие цените на различни финансови инструменти се възстановиха и отчетоха положителна доходност, докато златото допринесе негативно за общата доходност на активите на фонда.“
В отчета се отбелязва още, че „в началото на първото тримесечие, благодарение на структурни фактори като по-слаб щатски долар и пренасочване на инвеститорите от държавни облигации и валути към реални активи, цената на златото нарасна значително. В края на първото тримесечие обаче цените паднаха рязко и този спад продължи през второто тримесечие на фона на нарастващи реални лихвени проценти.“
Междувременно данни, публикувани от State Bank of Pakistan (SBP), показват, че златните резерви на Пакистан са намалели с повече от 11,4% от май до юни. В края на юни златните резерви на страната, включително златни депозити и злато, придобито по суапови споразумения, възлизат на 8,39 млрд. щ.д., спрямо 9,47 млрд. щ.д. през май, макар все още да са с 22,6% по-високи спрямо 6,84 млрд. щ.д. през юни 2025 г.
Общите резерви на SBP, като се вземат предвид задълженията по форуърдни и суапови сделки, се повишават до 18,5 млрд. щ.д. през юни спрямо 17,27 млрд. щ.д. месец по-рано — ръст от 1,23 млрд. щ.д., или 7,1% на месечна база, и 3,86 млрд. щ.д., или 26,4% на годишна база.
Конфликтът с Иран има значително отражение върху глобалните златни резерви, особено в нововъзникващите икономики, където високите цени на петрола принудиха някои централни банки и държавни структури да намалят покупките. Други бяха принудени да продават златни резерви, за да финансират вноса на енергийни ресурси или да подкрепят своите валути.
През март Central Bank of the Republic of Turkey съобщи за намаление на своите златни активи с над 118 тона на фона на затрудненията при защитата на лирата. Това понижение е най-голямото за Турция от 2013 г. насам. Банката посочи, че е продала част от златото, но е монетизирала по-голямата част от останалото чрез суапови споразумения; постъпленията са били използвани за покупка на лири и чуждестранна валута в подкрепа на икономиката.
Русия също е значителен продавач на злато тази година на фона на напрежения в бюджета заради военните разходи в Украйна и международните санкции. Към 20 юли Central Bank of Russia (CBR) отчита намаление на златните резерви с 1,4 млн. унции — или 43,5 тона — от началото на годината.
Според CBR, суверенните златни резерви на Русия възлизат на 73,4 млн. тройунции, или 2 282 тона, в началото на юли, с пазарна оценка от 299 млрд. щ.д.
Това бележи шести пореден месец на спад в официалните златни резерви на Русия, като темпът на намаление е драматичен. През април CBR отчете най-големия спад в златните си резерви за последните двадесет и пет години.
