EUR/USD продължава да се търгува в ценовия диапазон 1.1520–1.1570, чиито граници съответстват на долната и горната лента на Bollinger на H4 времеви интервал. Търговците не могат да определят по-нататъшната посока на движението на двойката на фона на противоречиви фундаментални фактори. От едната страна са макроикономическите отчети (NFP, CPI и PPI), които отслабиха позициите на „биковете“ за долара и съответно на продавачите на EUR/USD. От другата страна е геополитиката, която продължава да осигурява фоново подкрепление за „зелената валута“ като актив-убежище. Тези фундаментални фактори на практика се неутрализират взаимно, поради което двойката остава в диапазонна търговия втора поредна седмица.
Ключовите макроикономически данни от последните две седмици бяха неблагоприятни за долара. Юлският Nonfarm Payrolls сигнализира за охлаждане на пазара на труда в САЩ, докато отчетите за CPI и PPI отразиха отслабване на инфлационния натиск.
Най-важният извод от последните публикации обаче не касае толкова самото забавяне на инфлацията или отслабването на пазара на труда, колкото промяната в баланса на рисковете пред Fed. Само допреди няколко седмици основният аргумент в полза на повишение на лихвените проценти беше заплахата от вторичен инфлационен импулс: високите разходи, митническият натиск и повишените цени на енергията можеха да задържат инфлацията на високи нива. Тази заплаха сега изглежда много по-малко отчетлива.
Отчетът за Nonfarm Payrolls за юли беше първият значим сигнал в полза на ревизиране на предишните очаквания. Икономиката на САЩ загуби 23 000 работни места, докато данните за май и юни бяха ревизирани надолу общо със 103 000. Едновременно с това, спадът на нивото на безработица до 4.1% не може да се разглежда като еднозначно положителен фактор, тъй като безработицата намаля основно поради понижение на участието в работната сила, а не заради ускоряване на наемането. Освен това чувствителният към инфлацията показател за заплатите също се забави през юли. На годишна база този показател спадна до петгодишно дъно от 3.2%.
Инфлационните отчети само затвърдиха тази тенденция. CPI за юли се повиши едва с 0.1% на месечна база, докато годишният темп се понижи до 3.4%. В същото време базисният CPI нарасна с 0.2% на месечна база и се забави до 2.5% на годишна база – най-ниското му ниво от началото на 2021 г. Инфлацията със сигурност не е изчезнала, но вече не показва ускоряване, което би могло да принуди Fed да действа превантивно.
Междувременно общият PPI остана без промяна на месечна база през юли, след спад от 0.1% през юни, докато годишният темп рязко се понижи до 4.7% от 5.5%. Базисният PPI нарасна само с 0.2% на месечна база миналия месец, което значително намали опасенията относно прехвърлянето на по-високите производствени разходи върху потребителските цени, макар че някои компоненти, особено услугите, продължават да показват осезаем ценови натиск.
Поради тези причини вероятността за повишение на лихвите от Fed през септември значително намаля. Според инструмента CME FedWatch тя в момента се оценява на едва 30%, докато само преди седмица трейдърите залагаха вероятността за затягане на политиката в началото на есента на почти 70%. Подобна рязка ревизия на очакванията изглежда напълно оправдана, тъй като последните макроикономически отчети на практика лишиха Fed от един от основните аргументи за по-нататъшно затягане на паричната политика. Досега регулаторът можеше да оправдае повишение на лихвите с необходимостта да „ограничи“ устойчивия инфлационен импулс, но инфлационният натиск вече постепенно отслабва. В същото време пазарът на труда показва все по-ясни признаци на охлаждане. В тази ситуация допълнително повишение на лихвите вече не изглежда „еднозначно необходимо“ средство за борба с инфлацията. В същото време по-строгата парична политика би създала риск от прекомерно забавяне на икономиката и допълнително отслабване на пазара на труда.
Пълна промяна в очакванията към понижение на лихвите обаче все още е далеч. Пазарът има нужда от повече от един слаб отчет, за да се утвърдят трайно „dovish“ очакванията. Необходима ще бъде цяла последователност от данни: по-нататъшно забавяне на базисната инфлация и PCE инфлацията, допълнително отслабване на заетостта, повишаване на безработицата и по-бавен растеж на заплатите. Например, ако данните за пазара на труда през август потвърдят юлската „повратна точка“ и инфлацията продължи низходящата си траектория, „dovish“ очакванията ще се засилят значително. Засега обаче можем да говорим само за запазване на изчаквателната позиция на Fed и по същество за отказ от „hawkish“ сценария. Този изход оказва фонов натиск върху зелената валута, но геополитическият фактор продължава да компенсира слабостта на долара и пречи на купувачите на EUR/USD да излязат извън настоящия диапазон.
Геополитическото напрежение продължава да подхранва избягването на риск на глобалните пазари. Само днес финансовият министър на САЩ Bessent заяви, че Вашингтон ще обяви нови санкции срещу Иран следващата седмица, „каквито никога досега не са налагани на нито една страна в света“. По думите му мерките ще съчетават икономическа изолация с продължаваща блокада на Ормузкия проток.
Иран от своя страна днес отново изложи исканията си към Съединените щати, чието изпълнение би позволило повторното отваряне на протока. Те включват прекратяване на блокадата на иранските пристанища, размразяване на иранските активи и съгласие на Вашингтон за прекратяване на огъня в целия регион, включително Ливан и Газа. Докато тези условия не бъдат изпълнени, Техеран възнамерява да държи протока затворен.
Така, на фона на тези противоречиви фундаментални фактори, EUR/USD вероятно ще остане в диапазон. Докато не се появят нови сигнали от Fed или от процеса на преговори между САЩ и Иран, двойката най-вероятно ще продължи да се търгува в установения ценови диапазон 1.1520–1.1570.
