В макроданните на САЩ започна „черна серия“ – или по-точно „червена серия“. Ключовите публикации през последните три дни разочароваха, отразявайки негативни тенденции. Вчерашният доклад ADP добави още един тревожен щрих към картината на постепенно охлаждащия се американски трудов пазар.
Според данните частният сектор е добавил само 38 000 работни места през август при и без това слаб консенсус от 47 000. Стойността за юли беше леко ревизирана нагоре (от 44 000 на 46 000), но тази корекция не променя общата картина: ръстът през август е най-слабият от януари насам. Пролетният импулс при наемането очевидно е изчерпал силата си. ADP показва последователно (и доста силно изразено) забавяне за трети месец подред.
Слабостта на августовския отчет е особено видима в неговата структура. Секторът на стокопроизводството – промишленост и добив, строителство и селско стопанство – е загубил 10 000 работни места: промишлеността е загубила 17 000, а добивът – още 5 000. Единственият положителен компонент в тази група е строителството (+12 000).
Секторът на услугите изглежда по-добре (+48 000), но този общ показател прикрива неравномерна картина. Почти целият ръст идва от образование и здравеопазване (+45 000) и хотелиерство/хранене (+16 000). Професионалните и бизнес услуги са съкратили 16 000 работни места; търговията, транспортът и комуналните услуги са загубили 5 000; а информационният сектор – 4 000.
Накратко, проблемът не е само слабият общ показател. Проблемът е, че двигателите на създаването на работни места стават все по-тесни. На практика целият ръст в частния сектор се дължи на образование и здравеопазване, докато цикличните сектори продължават да съкращават персонал.
Разбивката по размер на фирмите също е показателна. Малките фирми са създали само 3 000 работни места, средните – нито едно, докато големите работодатели са добавили 34 000. Почти 90% от ръста на работните места през август идва от компании с 500 и повече служители – трудно може да се нарече това широкообхватно, многопластово и устойчиво наемане.
Има и още. Данните за заплатите също са разочароващи. Базовите заплати са нараснали само с 3,2% на годишна база, а за служителите, които не са сменили работа, увеличението е 3,0%. За тези, които са сменили работодателя си, темпът е 4,7%. Годишният растеж на възнагражденията за сменилите работа се е забавил до 7,3% от 7,5% месец по-рано.
Всичко това сочи към пазар на труда с едновременно слабо наемане и отслабващ натиск за повишаване на заплатите.
Разбира се, не бива механично да се пренасят данните от ADP към официалните non-farm payrolls (NFP) за август. Двата отчета използват различни методологии, а ADP обхваща само частния сектор. В дългосрочен план корелацията между двете серии е висока (около 94–95%), но на месечна база разминаванията може да са значителни. Слаб ADP следователно не гарантира слаб NFP.
В текущия контекст обаче сигналът от ADP е тревожен, особено на фона на други признаци за отслабване на пазара на труда.
Ден по-рано отчетът JOLTS очерта смесена картина, която също натежа върху долара. Отворените работни места са се увеличили с 89 000 през юли до 7,271 милиона, но за юни имаше рязка ревизия надолу със 177 000 до 7,182 милиона. Новите назначения са намалели приблизително с 278 000 до 5,054 милиона, а коефициентът на наемане е спаднал до 3,2% от 3,4%. Съкращенията наистина са намалели – от 1,785 милиона до 1,666 милиона – което на пръв поглед изглежда конструктивно. Но разгледани заедно с други показатели, данните от JOLTS сочат към пазар на труда, при който фирмите се колебаят да уволняват, но също така не желаят да наемат агресивно: класически сценарий „малко наемане, малко уволнение“, който сигнализира за стагнация, а не за ускоряване.
Накратко, ADP и JOLTS разказват една и съща история: американските компании не разширяват бързо заетостта, а слабостта се проявява най-вече чрез по-бавно наемане, а не чрез вълна от съкращения. Този нюанс е важен.
„Червеният тон“ на ADP и JOLTS в навечерието на петъчния NFP не вещае нищо добро за долара – особено предвид скромните консенсусни очаквания (анализаторите по консенсус очакват 58 000 нови работни места след спад от 23 000 предходния месец). Комбинацията от слаб ADP, падащ коефициент на наемане в JOLTS и влошаване в цикличните сектори увеличава вероятността официалният отчет да разочарова.
Ако NFP излезе слаб, балансът на рисковете пред Федералния резерв ще се измести осезаемо към по-хладни условия на пазара на труда и забавяща се икономика. Това има значение за позицията на Kevin Warsh след Jackson Hole. От една страна, Warsh подчерта устойчивите инфлационни рискове и възможната нужда от допълнително затягане. От друга страна, той многократно изтъкна, че бъдещите решения ще зависят от данните.
Затова по-мек пазар на труда може да действа като противотежест на повишената инфлация. Ако петъчният отчет потвърди трайно забавяне на наемането, трейдърите ще имат основания да поставят под съмнение необходимостта от допълнително затягане. Дори при наличен инфлационен натиск, Фед трябва да отчете своя двоен мандат – а по-слаб NFP би бил негативен за долара. Колкото по-слаб е NFP, толкова повече пазарът ще оценява по-предпазлив Фед.
Следователно, по мое мнение EUR/USD все още има потенциал за ръст – поне към диапазона 1,1610–1,1650 (средната лента на Bollinger/Tenkan-sen на дневна графика – D1). Продавачите не успяха да пробият под 1,1580 (долната лента на Bollinger на 4-часова графика), а купувачите поеха инициативата. Ако NFP излезе значително под очакванията, EUR/USD може да направи пробив нагоре и да тества отново нивото 1,17 – но това вече би била друга история.
