Европейската централна банка ще повиши депозитната лихва с 25 базисни пункта до 2,5% в четвъртък. Решението ще бъде обявено в 15:15 московско време, а Кристин Лагард ще даде пресконференция половин час по-късно. Заседанието се провежда извън централата във Франкфурт, което е ежегодна практика за централната банка.
Това повишение ще бъде второто от началото на войната в Иран, която доведе до ръст на цените на енергоносителите, и ще затвърди статута на ЕЦБ като най-„ястребовата“ централна банка сред страните от Г‑7. Инфлацията в еврозоната вече надхвърли 3%, близо до почти тригодишен връх, и не се очаква съществено отстъпление през следващите месеци. Припомняме, че ЕЦБ повиши лихвите през юни независимо от Fed и Bank of England.
Истинската интрига обаче не е самото решение, а това, което следва. Пазарите залагат на още две или повече допълнителни повишения, докато икономистите остават скептични. Goldman Sachs смята, че краткосрочното повишение тази седмица е вероятно, но отбелязва огромна несигурност около перспективите и признаци на разделение в Управителния съвет.
Това разделение вече е публично и се фокусира върху въпроса къде свършва неутралността. Гедиминас Шимкус от Литва заяви, че повишение до 2,5% няма да е достатъчно, за да върне инфлацията до 2%, позовавайки се на по-силен растеж. Членът на Изпълнителния съвет Пиеро Чиполоне, напротив, предупреди срещу прекомерно затягане, за да се избегнат икономически щети.
Особено любопитен дебат се води около самата граница на неутралността. Нивото от 2,5% се счита широко за горна граница на неутралния диапазон, отвъд която икономическата активност започва да се забавя; главният икономист Филип Лейн по-рано е посочвал именно тази стойност.
Може би най-значимото възражение идва отвън, от президента на Bundesbank Йоахим Нагел. Той призова политиците да отчетат последното глобално покачване на доходността по облигациите, което усложнява ситуацията, въпреки че по-строгите финансови условия помагат на ЕЦБ да овладее инфлацията. Казано по-просто, пазарите вече са свършили част от затягането вместо централната банка и допълнителни мерки по паричната политика рискуват да засилят този ефект.
Тук се откроява методологичен проблем, който трябва да бъде назован директно. Новите тримесечни прогнози, около които ще се върти дебатът, са подготвени на база данни с отсечка през август и следователно не отразяват последния скок в доходността по държавните облигации или ръста в цените на енергията. Убеден съм, че това е съществен недостатък: Управителният съвет ще взема решения, опирайки се на картина на света, остаряла с приблизително месец, докато Brent се доближава до 102 долара, а европейският газ достига върхове, характерни за 2023 г.
Друга тема е бъдещето на Лагард; слуховете за евентуално по-ранно напускане се засилиха. Нейните изявления след юлската среща бяха най-ясният знак досега, че може да не остане до края на мандата си през октомври 2027 г. Натискът върху банката може да се повиши рязко, ако и Изабел Шнабел си тръгне по-рано – нейният мандат изтича в края на 2027 г., а тя би могла да премине в IMF. Перспективата и двете да се оттеглят би създала институционален риск за ЕЦБ, който надхвърля значението на което и да е отделно лихвено решение.
Техническата картина за EUR/USD подсказва, че купувачите трябва да пробият 1,1650, за да се насочат към 1,1670. Оттам е възможно покачване до 1,1690, но преминаването над това ниво без подкрепа от големи участници ще бъде трудно. При спад може да се очаква сериозно търсене едва около 1,1625; ако купувачите липсват там, по-разумно е да се изчака ново дъно при 1,1610 или да се обмислят дълги позиции от 1,1580.
Техническата картина за GBP/USD показва, че купувачите на паунда трябва да преодолеят най-близката съпротива при 1,3565, за да се насочат към 1,3585; пробивът над това ниво ще бъде предизвикателен. По-далечната цел е 1,3600. При понижение мечките ще се опитат да овладеят нивото 1,3535. Ако успеят, пробивът на този диапазон ще нанесе сериозни щети на биковете и ще тласне GBP/USD към 1,3510 с перспектива за разширяване на спада до 1,3480.
