Днес доларът задържа вчерашния си скок. Индексът на долара нарасна с около 0.5% вчера – най-силният ден от 23 септември насам – а доходността по двегодишните държавни облигации на САЩ се повиши с 17 базисни пункта, което е най-големият вътрешнодневен скок за последните 19 месеца.
Октомврийският CPI даде тласъка, но именно изказванията на представители на Fed затвърдиха движението. В рамките на един ден Anna Paulson, Austan Goolsbee и Christopher Waller – а след това и Lorie Logan – дадоха ясен сигнал, че дебатът вече не е дали да има ново покачване, а с каква скорост да продължи допълнителното затягане.
Данните засилиха притесненията. Общият CPI нарасна с 0,4% на месечна база при прогноза за 0,3% (и 0,6% през септември); базисният CPI излезе 0,3% при прогноза за 0,2% – трети пореден месец над очакванията. На 28 октомври Fed остави лихвата на 3,75–4,00% с вот 10–2: тогава Cook и Hammock (Hammack) настояваха за повишение и сега аргументите им видимо са се засилили.
Най-показателни бяха думите на Anna Paulson, защото позицията ѝ се смята за една от най-умерените сред гласуващите тази година. Президентът на Philadelphia Fed призна, че по-нататъшно постепенно затягане в момента е уместно, и веднага подчерта, че работата не е приключила. „Пропускането на заседание е въпрос на темпо, не на посока“, каза Paulson. Тя е готова да ускори, ако инфлационните очаквания се повишат, натискът върху заплатите се засили или базисната инфлация ускори – макар че към момента не вижда подобно развитие. По думите ѝ базисните показатели са заседнали между 2,5% и 3%, а двигателите вече не се изчерпват с отминаващия ефект на митата: енергията (заради войната в Иран) и строителството на центрове за данни вече имат значение. Да си припомним, че на 5 ноември Barkin подкрепяше същото постепенно темпо, Hammack предпочиташе по-чести малки стъпки, а към 14 октомври Williams разглеждаше едно повишение през 2026 г. и нито едно през 2027 г. Сега дори умереното крило твърди, че вероятно предстои още много работа.
Goolsbee, който тази година няма право на глас, говори по-твърдо. „Това е пореден обезпокоителен отчет, на ръба на тревожния“, каза Austan Goolsbee, президент на Chicago Fed. Той е очаквал ефектът от митата и енергията до голяма степен да е изчерпан, но инфлацията в сектора на услугите остава упорито висока и той я определи като най-притеснителния елемент. Попитан за по-голямо повишение, не изключи нищо, оставяйки всички опции на масата. Прави впечатление доколко реториката му се е променила: на 21 септември смяташе, че една стъпка от 25 б.п. няма да е достатъчна при инфлация, движена от търсенето; през октомври допускаше и повишение, и пауза; на 9 ноември сравни задвижваното от AI строителство на центрове за данни със ситуации на прегряване на търсенето, когато централните банки обичайно действат агресивно. Той премина от „или–или“ към извода, че инфлацията се движи в погрешна посока.
Waller говори преди излизането на данните, но думите му зададоха тона за деня. В Лондон той заяви, че би подкрепил повишение с 25 б.п. през декември дори при подобрение на инфлацията, а при липса на подобрение допуска 50 б.п. Базисният CPI се установи на 0,3% – точно прагът, който той беше посочил като релевантен за подобни разговори. На 3 септември беше склонен да задържи лихвите при устойчив напредък; сега преходът от „изчакване и наблюдение“ към превантивно затягане е очевиден. След публикуването на данните Logan говори за поне две повишения от по 25 б.п. и за по-бързо темпо от есенното; на 30 октомври тя допускаше две постепенни стъпки.
Считам, че представителите на Fed вече не заемат „гълъбова“ позиция; те спорят за темпото, а не за посоката, и застъпниците на пауза просто не се чуват в този хор. Пазарът прие сигнала буквално: вероятността за повишение през декември нарасна до 96% след изказването на Waller и до 100% след доклада.
Губещите в този сценарий са еврото и паундът, които се търгуват съответно около 1,1153 и 1,3331 и получават оскъдна подкрепа от ЕЦБ, където депозитната лихва е 2,50%, а повишение до 2,75% на 17 декември няма да затвори разликата с Fed. Златото, дългосрочните облигации и чувствителните към лихвените нива рискови активи също понасят щети.
Очаквам Fed да повиши с 25 б.п. на 9 декември; аргументите за 50 б.п. ще зависят от предстоящите данни, като PPI в петък ще е първият тест. Не изключвам още един „горещ“ отчет да наклони мнозинството към по-бърза стъпка, оставяйки умереното крило на Paulson в малцинство. Дотогава доларът ще запази подкрепа.
Техническа картина за EUR/USD
На часовата графика купувачите трябва да „вземат“ 1,1170. Само това би отворило път към тест на 1,1200. Оттам е възможно движение към 1,1220, но постигането на такъв сценарий без подкрепа от големите играчи ще бъде трудно. При спад очаквам смислено търсене едва в района на 1,1140. Ако там не се появи интерес, по-разумно би било да се изчака ново дъно при 1,1110 или да се търсят дълги позиции от 1,1080.
Техническа картина за GBP/USD
Купувачите на паунда трябва да преминат през най-близката съпротива при 1,3355. Едва тогава движението към 1,3377 би било реалистично; над това ниво по-нататъшен напредък ще е труден. По-отдалечената цел би била 1,3305. При спад мечките ще се опитат да установят контрол при 1,3325. Ако успеят, пробивът на рейнджа ще нанесе сериозни щети на биковете и ще тласне GBP/USD към 1,3300 с перспектива за разширение до 1,3270.
