Ще освободи ли Доналд Тръмп председателя на Федералния резерв Джеръм Пауъл от длъжност? Това не е хипотетичен въпрос. На пръв поглед, отговорът изглежда очевиден — "не." След постановлението на Върховния съд на САЩ от юни (повече за това по-долу), подобни спекулации може да изглеждат пресилени. Въпреки това, съдейки по последните изявления на висши американски политици и официални лица, въпросът все още е актуален в дневния ред на Белия дом — въпреки че мандатът на Пауъл като председател на Фед изтича точно след 10 месеца и 1 ден, на 15 май 2026 година.
Какъв е смисълът от продължаващите атаки на Тръмп срещу Пауъл, ако законът го защитава от предсрочно освобождаване? И как тази ситуация би могла да повлияе на американския долар?
Тръмп за пореден път публично критикува ръководителя на Федералния резерв, заявявайки, че би било "прекрасно, ако той подаде оставка доброволно". Тръмп продължи, твърдейки, че Пауъл обмисля да го направи: "Оптимист съм по отношение на информацията, че той е отворен към възможността за напускане." Тръмп вероятно се позовава не на медийни репортажи, а на вътрешен коментар, направен от Бил Пулте, ръководител на Федералната комисия по жилищни финанси, който твърди, че Пауъл е съгласен да напусне позицията си доброволно.
Пауъл самият многократно е отричал всякакво такова намерение. Той е заявил, че няма правни основания за отстраняването му и че не планира да се оттегли.
Тук нещата стават по-сериозни:
Белият дом вече не отправя само политически оплаквания относно Пауъл (като например твърденията му за бавно облекчаване на монетарната политика), но сега го обвинява в финансово неуправление – обвинение, което може да има правна тежест и да послужи като официално основание за отстраняване.
През май Върховният съд на САЩ постанови в делото Тръмп срещу Уилкокс, че президентът има правомощията да освобождава членовете на независими федерални агенции (като NLRB). Все пак обаче, съдът направи изключение за Федералния резерв, обявявайки го за специално образувание, което е имунизирано срещу промени в персонала, инициирани от президента.
С други думи, ако Тръмп уволни Пауъл единствено заради политически разногласия, подобна заповед вероятно ще бъде отменена от съдилищата като незаконна. Затова Белият дом следва друга стратегия:
През почивните дни, икономическият съветник на Тръмп, Кевин Хасет, посочи, че президентът потенциално може да обоснове освобождаването на Пауъл заради прекомерни разходи по реновацията на щаб-квартирата на Федералния резерв.
Скандалът беше иницииран от Ръсел Войт, шеф на Офиса за управление и бюджет на Белия дом, който открито обвини Пауъл в "неуправление", заявявайки, че проектът за реновация е превишил бюджета с 600 милиона долара. Първоначалният бюджет беше 1,9 милиарда долара, които сега са нараснали до 2,5 милиарда.
Фед отхвърли тези твърдения, като заяви, че увеличението на разходите се дължи на възрастта на сградата (почти 100 години) и законовите изисквания за премахване на оловото и азбеста, които са скъпи, но задължителни по закон.
Въпреки това, обвиненията са вече публични. Войт официално поиска разбивка на бюджета за реновация на Фед, а Пауъл поиска инспекторът генерал на Фед да извърши вътрешен одит на проекта за щаб-квартирата.
Важно е да се отбележи, че според Закона за Федералния резерв, членовете на борда на Фед — включително председателя — могат да бъдат освободени "по причина", т.е. заради законово установено сериозно нарушение. Небрежност или законови нарушения са сред такива причини. Затова, ако Фед не успее да се защити срещу обвиненията в неуправление и прекомерни разходи, случаят би могъл, теоретично, да достигне прага на "по причина".
Все пак, според мен, противоречията около бюджета изглежда са повече политически инструмент, отколкото истински правен въпрос.
В крайна сметка, "неуправление" в правния смисъл—особено за високопоставени служители—изисква нещо повече от просто превишение на бюджета. То трябва да включва сериозно неправомерно поведение, явни нарушения на правилата за обществени поръчки или, най-важното, лична изгода за Пауъл или доказан конфликт на интереси.
В този случай, Пауъл не е действал едностранно. Бордът на Федералния резерв одобри реновацията като колективен орган, а проектът премина през конкурентно възлагане, архитектурен преглед и екологични оценки. Увеличенията на разходите са главно поради премахване на оловото и азбеста.
Накратко, обвинението за прекомерно харчене (т.е. разточителство) изглежда по-политическо, отколкото правно.
Въпреки това, ситуацията трябва също да се разгледа предвид последния доклад на Wall Street Journal от юни, който предполага, че Тръмп може да назове наследник на Пауъл още през есента или даже август, за да отслаби позицията на Пауъл. Според анализатори от WSJ, такъв ход би позволил на назования наследник да влияе на очакванията на инвеститорите относно бъдещи промени в лихвените проценти.
Ако този доклад се окаже точен и ако обвиненията в "неуправление" продължат да ескалират (особено от висши служители на Белия дом), позицията на Пауъл наистина би могла да се отслаби. Забележително е, че Пауъл не е отрекъл слуховете, че може да обмисля доброволно оттегляне—той само е поискал официален преглед на проекта за реновация.
Нарастващите опасения относно независимостта на Фед и постоянните призиви за намаляване на лихвените проценти тежат на щатския долар. Това е един от ключовите фундаментални фактори, който понастоящем помага на двойката EUR/USD да се задържи в диапазона 1.1680–1.1750.
Дори ако скандалът с реновацията скоро избледнее (при условие, че одитът не открие нарушения), Белият дом вероятно ще продължи да упражнява натиск върху Пауъл да подаде оставка. В действителност, това създава дамоклев меч над зелената банкнота — и добавя още един аргумент в полза на дългите позиции по EUR/USD.
