Валутната двойка EUR/USD затвори петъчната сесия на ниво 1,1417 – най-ниското ниво от юли миналата година. Двойката вече понижава стойността си в продължение на две последователни седмици през март. Докато в края на февруари трейдърите се опитваха да се установят над нивото 1,1810, сега фокусът е върху фигура 13. Изглежда това е далеч от лимита на „мечия потенциал“; ако конфликтът в Близкия изток се проточи и разшири, скоро може да видим на хоризонта и фигура 10. За съжаление, сценарият на ескалация остава базов и най-вероятен. Към днешна дата няма ясни и окуражаващи признаци за деескалация, които да сочат скорошен край на войната. Това означава, че долларът като валута-убежище ще продължи да се засилва и да оказва съответно влияние върху основните валутни двойки.
Изминалата седмица показа, че Тръмп не е постигнал блицкриг в Иран. Конфликтът е навлязъл в продължителна, лепкава фаза с непредвидими последици. Въпреки първоначалните твърдения на САЩ и Израел в първите дни на операцията, че са завоювали въздушно превъзходство и са унищожили голяма част от иранската противовъздушна отбрана, Техеран все още запазва капацитет за ответен удар. Всеки ден той използва тази сила, за да нанася удари по американски бази в региона и по петролна инфраструктура в съседни държави.
Основният резултат от седмицата е, че Техеран на практика парализира корабоплаването през Ормузкия проток, което доведе до рязък скок в цените на енергията. Този фактор се превърна в ключов двигател за поскъпването на долара. Съответно, деблокирането на тази жизненоважна транспортна артерия ще предизвика пазарна реакция – интересът към по-рискови активи ще се увеличи, докато смятаният за „убежище“ долар ще се окаже под значителен натиск.
Това повдига логичния въпрос: какви са шансовете протокът да бъде деблокиран в обозримо бъдеще? Според мен отговорът зависи пряко от готовността на САЩ и Иран да седнат на масата за преговори. Принудителното деблокиране на протока едва ли ще сработи и няма да възстанови нивата на трафика отпреди войната. По същество, на Иран не са му нужни военни кораби, за да контролира протока; мобилни ракетни установки и рояци ударни дронове, разположени по крайбрежието, представляват заплаха за корабоплаването. Дори Съединените щати да унищожат 90–95% от тях, останалите 5–10% ще направят застраховането на танкерите невъзможно.
Всички останали идеи за решаване на този проблем също изглеждат нереалистични. Например Доналд Тръмп предложи държавна програма за презастраховане на танкерите за 20 млрд. долара. Впоследствие обаче стана ясно, че американските компании почти не участват в подобен тип специализирано застраховане. Основният играч е британската компания Lloyd's of London. Нейни представители наскоро се сблъскаха с откази от големи оператори като Maersk и MSC.
Друго възможно решение на проблема е военен ескорт на танкерите. Този вариант обаче има няколко съществени недостатъка. Първо, Съединените щати все още не са демонстрирали необходимата политическа воля. Въпросът все още се обсъжда в коридорите на Белия дом и Пентагона. Второ, застрахователите се противопоставят на тази идея, тъй като военният конвой е не само защита, но и цел за иранските сили. Представители на големи застрахователни компании основателно изтъкват, че присъствието на хипотетичен разрушител до цивилен танкер превръща последния в приоритетна мишена.
Проблемът изглежда практически неразрешим, което отново придава инерция на петролния пазар. Взетите мерки не помогнаха; цените на петрола (Brent, WTI) упорито се задържат над 100 долара за барел, въпреки частичното облекчаване на американските санкции срещу Русия и пускането на стратегически резерви от страните от Г-7.
С други думи, за решаване на този проблем и за възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток са необходими преки преговори между САЩ и Иран. Алтернативно решение би могло да бъде идването на власт в Иран на опозиционни сили, лоялни към Белия дом. Този втори сценарий обаче изглежда силно малко вероятен: иранската опозиция няма единен лидер в страната, а действащата властова конструкция остана непокътната, въпреки елиминирането на Върховния лидер и други високопоставени политици.
По същество, единственият реален вариант за деескалация остават преговорите. Към днешна дата обаче и двете страни издигат максималистки искания, които изглеждат по своята същност неизпълними. Тръмп, например, премина от реторика на „сдържане“ към изискване за безусловна капитулация. Междувременно официален представител на иранските власти формулира условията на Иран за прекратяване на войната: репарации от САЩ за нанесените щети и изтегляне на всички американски бази от Персийския залив.
Всичко това показва, че военните действия в Близкия изток едва ли ще спрат в следващите дни или седмици. Според източници на The Wall Street Journal войната в региона ще продължи „поне още няколко седмици“, тъй като Тръмп настоява за продължаване на ударите по иранските въоръжени сили и техните прокси групи.
Това означава, че Ормузкият проток ще остане затворен, петролният пазар ще продължи да расте, а доларът ще запази засиленото търсене като актив убежище.
В този контекст е препоръчително да се използват корективни връщания (pullbacks) при EUR/USD за откриване на къси позиции с цели 1,1410 и 1,1350.
