Въпреки че поскъпването на златото изглежда временно е спряло, централните банки продължават да изпращат ясен сигнал към пазара: те остават систематични купувачи и използват периодите на ценови спадове, за да увеличават позициите си, дори на фона на засилена икономическа несигурност. Нови данни от World Gold Council показват, че през март банките колективно са били нетни продавачи, намалявайки резервите си с 30 тона, главно поради мащабни продажби от Турция и Русия.
Въпреки това, фундаменталната картина на пазара на благородни метали остава благоприятна, тъй като редица държави продължиха да увеличават резервите си по време на корекцията в цените. Сред най-активните купувачи бяха Полша, Узбекистан и Казахстан, а Китай продължи продължителната си серия на натрупване на злато. За инвеститорите важният фактор не е краткосрочният натиск от продавачите в даден месец, а устойчивата тенденция, която се развива през последните няколко години.
Покупката на злато все по-често се разглежда като стратегически елемент на политиката, движен от желанието за диверсификация на резервите, геополитическите рискове и последователното намаляване на зависимостта от щатския долар. В центъра на тази динамика остава Китай. Народната банка на Китай увеличава златните си резерви вече 18 поредни месеца. Макар че страната очевидно не се фокусира единствено върху краткосрочните ценови колебания, наличните данни показват, че покупките се активизират в периоди на относителна слабост на пазара.
През март китайската централна банка закупи 8 тона злато – най-високият месечен обем покупки от декември 2024 г. насам – при положение че цените останаха приблизително с 16% под върховете от януари 2026 г. Въпреки значението на китайското търсене, относително ниският дял на златото в структурата на официалните резерви остава важен дългосрочен фактор. Според World Gold Council той в момента е около 15% от общите глобални резервни активи, което подсказва за значителен потенциал за допълнително преразпределение.
Дори при високи цени пазарът продължава да привлича нови участници. Решението на Косово да включи злато в резервите си за първи път ясно показва, че дори по-малките централни банки се стремят да повишат стабилността на активите си чрез инвестиции в благородни метали. Разширяването на кръга от купувачи потвърждава, че значението на златото в глобалната финансова система не намалява, а напротив – постепенно се засилва.
Особено внимание заслужават променящите се поведенчески модели на централните банки: тяхното търсене става по-слабо чувствително към нивата на цените в сравнение с предишни пазарни цикли. Анализаторите смятат, че това показва пренасочване на фокуса от краткосрочната ценова оценка към дългосрочните стратегически цели. В резултат на това се формира т.нар. „структурно дъно“ в цените на златото.
Въпреки че спекулативната активност и потоците към ETF-и все още могат да засилват краткосрочната волатилност, търсенето от официалния сектор действа като стабилизиращ фактор по време на пазарни корекции. Това обаче не изключва възможността за по-дълбоки спадове.
Все пак, докато централните банки продължават да разглеждат златото като ключов елемент от своята резервна стратегия, при по-съществени понижения най-вероятно ще наблюдаваме възстановяване на суверенното търсене. В момента пазарът изглежда се намира във фаза на консолидация, в очакване на нови макроикономически двигатели. Междувременно банките продължават да натрупват злато в сянка – и този фактор може да се превърне в една от ключовите сили, които ще подкрепят цените до края на 2026 г.
