На 8 юли Reserve Bank of New Zealand (RBNZ) ще проведе следващото си заседание, на което се очаква да повиши лихвения процент с 25 базисни пункта. Тази сряда RBNZ отново ще се събере и широко се предвижда повишение на лихвата с 25 базисни пункта. Този базов и най-очакван сценарий до голяма степен вече е заложен в цените. Затова цялото внимание на трейдърите по валутната двойка NZD/USD ще бъде насочено към реториката на управителя на RBNZ и формулировките в придружаващото изявление, което трябва да внесе яснота относно бъдещите намерения на централната банка. Ако централната банка подскаже, че юлското повишение няма да бъде последното, новозеландският долар ще получи сериозна подкрепа на пазара, включително спрямо щатската валута. Най-вероятният сценарий обаче изглежда „dovish hike“, тоест централната банка ще повиши лихвените проценти, но няма да сигнализира готовност за допълнително затягане на паричната политика, придържайки се към по-предпазлива реторика.
Важно е да се припомни, че на предишното заседание през май RBNZ прие изчаквателен подход, макар че решението не беше единодушно: някои членове на комитета вече призоваваха за затягане на политиката. Въпреки това централната банка подчерта високата степен на неопределеност и зависимостта на бъдещите действия от постъпващите макроикономически данни. Тази линия вероятно ще бъде запазена.
Докато през май разделението в Комитета беше възприето от пазара като сигнал за висока вероятност от предстоящо повишение на лихвите (което подкрепи новозеландския долар), сега подобна ситуация може да има противоположен ефект. След почти неизбежното юлско повишение основният въпрос няма да е самият факт на затягане, а готовността на централната банка да продължи този цикъл. Ако централната банка не обяви следващо повишение на лихвите, пазарът ще тълкува това като „гълъбов“ сигнал.
Няколко фундаментални фактора подкрепят предпазливата реторика на RBNZ. Един от ключовите аргументи е състоянието на новозеландската икономика. След продължителен период на стагнация икономиката на страната едва наскоро започна да показва признаци на възстановяване. Това възстановяване обаче остава изключително нестабилно. Например строителният сектор се сви с 1,0% през първото тримесечие.
Според МВФ икономическият растеж се е сблъскал с нов негативен фактор – нарастваща глобална несигурност и скорошен скок в цените на енергията. Икономистите на Фонда смятат, че възстановяването ще бъде по-бавно от очакваното по-рано, като е вероятно икономическата активност отново да отслабне през второто тримесечие.
Като се имат предвид тези обстоятелства, RBNZ едва ли ще пожелае да оказва агресивен натиск върху икономиката чрез серия от последователни повишения на лихвите.
Друг фактор в полза на предпазливостта е постепенното омекване на пазара на труда. Въпреки че безработицата остава относително ниска (в исторически план), темповете на растеж на заетостта се забавят, а натискът върху заплатите постепенно отслабва. Освен това динамиката на заплатите и вторичните инфлационни ефекти са сред ключовите показатели за RBNZ. Ако признаците на охлаждане на пазара на труда се запазят, необходимостта (и възможността) от допълнителни повишения на лихвите ще намалее значително.
Основната причина за юлското повишение на лихвите е инфлацията, която остава над целевото ниво на централната банка. В това отношение обаче има съществени „но“-та. Годишният индекс на потребителските цени през първото тримесечие беше отчетен на ниво 3,1%, надхвърляйки целевия диапазон на RBNZ от 1–3%. Според прогнозите на централната банка общата инфлация се очаква да се ускори до около 4,3% през третото тримесечие заради енергийни шокове, след което би трябвало постепенно да се понижи и да се върне в целевите граници едва до 2027 г.
Важно е обаче да се подчертае, че значителна част от текущия инфлационен натиск се дължи на външни фактори – преди всичко на повишаващите се разходи за енергия – а не на прегряване на вътрешното търсене. Вследствие на това RBNZ би могъл да акцентира, че настоящият инфлационен пик е до голяма степен временен, особено с оглед на деескалацията в Близкия изток и последващата стабилизация на петролния пазар. С други думи, централната банка може да даде да се разбере, че инфлационните рискове постепенно отслабват, което прави необходимостта от по-нататъшно затягане на паричната политика по-малко очевидна.
По този начин, според мен, вероятността от „гълъбово повишение“ е доста висока, предвид настоящия фундаментален фон. Формално централната банка ще продължи да се бори с инфлацията; но съпътстващото изявление вероятно ще бъде формулирано в предпазлив тон. Комитетът най-вероятно ще избегне да обяви следващо повишение на лихвите, ще отбележи превантивния характер на юлското увеличение, ще подчертае признаците на охлаждане на вътрешното търсене и ще изтъкне, че по-нататъшните решения ще зависят изцяло от динамиката на инфлацията, натиска върху заплатите и инфлационните очаквания.
С други думи, малко вероятно е пазарът да получи ясни сигнали за предварително зададено продължение на цикъла на затягане. В резултат юлското повишение на лихвите (вече до голяма степен заложено в цените) няма да осигури съществена подкрепа за новозеландския долар.
От техническа гледна точка валутната двойка NZD/USD на дневната графика се намира между средната и долната линия на Bollinger Bands, под облака Kumo и линията Kijun-sen, но над линията Tenkan-sen. Препоръчително е да се разглеждат къси позиции едва след като продавачите на NZD/USD пробият линията Tenkan-sen (0,5670) и се закрепят под това ниво на подкрепа. В такъв случай индикаторът Ichimoku ще формира мечи сигнал „Парад на линиите“, отваряйки пътя за мечките към следващата ценова бариера при 0,5600, която съответства на долната линия на Bollinger Bands на дневния (D1) таймфрейм.
