Последният отчет на CFTC показва първи признаци за повратна точка в позиционирането спрямо долара. Седмица по-рано общата дълга USD позиция във фючърсите на IMM достигна най-високото си ниво от 2015 г. насам; през изминалата седмица тя намаля с 1,3 милиарда. Това е първият спад от два месеца насам, но въпреки това позиционирането спрямо долара остава отчетливо бичо.
Фючърсният пазар на CME на практика изключи повишение на лихвения процент през юли на заседанието на FOMC на 28–29 юли. Вероятността лихвеният процент по федералните фондове да остане в диапазона 3,5–3,75% е 85,6%, докато шансът за повишение с 25 базисни пункта е едва 14,4%. Преди седмица вероятността за юлско повишение беше 45%.
Перспективата за септември обаче е значително по-различна. Пазарите оценяват вероятността за непроменена политика през септември на 39,7%, за повишение с 25 базисни пункта – на 52,6%, а за движение с 50 базисни пункта – на 7,7%. Според CME трейдърите виждат приблизително равни шансове за повишение през септември и над 70% вероятност за поне едно повишение до декември.
Председателят на New York Fed Кевин Уорш запазва ястребовата си реторика, настоявайки за ниска толерантност към повишената инфлация, без да дава точен хоризонт за затягане на политиката. Неговият агресивен тон контрастира със забавящата се инфлация през юни. Доходността по двугодишните щатски държавни ценни книжа вече достигна 15-месечен връх, което отразява увереността на пазара в преоценка на паричната политика и повишава привлекателността на американския дълг, което от своя страна подпомага притока на капитал.
Докладът на University of Michigan показа, че едногодишните инфлационни очаквания през юли са спаднали до 4,2% от 4,6% през юни, докато очакванията за период от пет до десет години са се задържали на ниво 3,3%. Това подсказва, че пазарите все още калкулират устойчив натиск за инфлация в средносрочен план.
Тази седмица основният фактор за движението на щатския долар е ситуацията в Близкия изток. През уикенда САЩ проведоха девета поредна серия от удари по ирански цели, включително командни пунктове, системи за противовъздушна отбрана, ракетни установки и военноморски активи. В отговор Техеран нанесе удари по американски бази в съседни страни.
Президентът Trump обяви възобновяване на морската блокада на Иран и заяви, че САЩ ще поемат контрола над Ормузкия проток. Washington възнамерява да се обяви за „пазител на Ормузкия проток“ и да наложи такса от 20% върху стойността на всички товари, преминаващи през протока, за да покрива разходите по сигурността.
Целите на САЩ надхвърлят опасенията, свързани с иранската ядрена програма. Вашингтон се стреми към фундаментален геополитически контрол върху Ормузкия проток – ключов маршрут за глобалните петролни доставки. Контролът над този маршрут би дал на САЩ лост за влияние върху световните енергийни потоци и пряко въздействие върху глобалните цени на петрола. От своя страна иранските сили предупредиха, че протокът няма да бъде безопасен дори за една капка петрол или газ, докато американските действия в региона продължават.
Пазарите реагираха очаквано: сутринта на 20 юли Brent на ICE за пръв път от повече от месец надхвърли 90 долара за барел, като за кратко достигна 91,22 долара. Поскъпването на петрола оказва двоен ефект върху долара – засилва инфлационните очаквания и увеличава вероятността от затягане на политиката на Fed, като едновременно с това повишава търсенето на активи убежища.
Предстоящите дни ще бъдат определени от това дали ще се стигне до ескалация или деескалация в Близкия изток. При задълбочаване на конфликта доларът вероятно ще остане подкрепен от потоци към активи убежища и от инфлационния импулс, породен от по-високите цени на петрола. Засега няма признаци за устойчива промяна на тенденцията, но крайните пазарни позиции и техническите нива на съпротива налагат предпазливост.
