„Доверявай се, но проверявай“ – гласи старата пазарна мъдрост. Инвеститорите в облигации и валути правят точно това, припомняйки си миналогодишната сделка „Sell America“ след поредица от политически решения от Вашингтон. Щатският долар е уморен да се оправдава, а еврото получава шанс да се възползва от несигурността на останалите.
На първо място, предпочитанието на Kevin Warsh към оскъдната комуникация повдига въпроси за ангажираността на централната банка към борбата с инфлацията. The Wall Street Journal съобщава, че Donald Trump редовно общува с новия председател на Federal Reserve, въпреки че формално темите за лихвените проценти се избягват в тези разговори. На второ място, министърът на финансите Scott Bessent помогна на Япония да подкрепи йената чрез покупка на евро – първата координирана интервенция от близо 30 години. Формално ударът е насочен далеч от долара, но на практика засяга именно него.
Доходността по 30-годишните държавни облигации на САЩ се повиши над 5% – най-високото ниво от 2007 г., макар част от движението по-късно да беше коригирано. Въпреки това зелените пари отслабнаха спрямо почти всички валути от G10 през месеца, въпреки че по-високите доходности по принцип би трябвало да ги подкрепят, а не да ги подкопават. „Bessent и Warsh представляват двоен удар по глобалните пазари, който инвеститорите не могат да игнорират“, казват от Gama Asset Management, като намаляват позициите си в щатския долар.
Динамика на индекса на щатския долар и доходността на държавните облигации на САЩ
На този фон EUR/USD получава повече пространство за маневриране. Въпреки това картината не е толкова еднозначна, както през април миналата година, когато изказванията на Trump за митата предизвикаха едновременни разпродажби на акции, облигации и долара. В момента американските акции се държат стабилно, S&P 500 е близо до рекордни нива, а чуждестранните инвеститори са увеличили притежанията си на държавни облигации до 9.4 трилиона долара – с 4% повече спрямо година по-рано. Очевидно Вашингтон все още не е напълно изгубил доверието.
В същото време Standard Chartered очаква индексът на щатската валута да спадне с 3–4% в рамките на годината, като посочва несигурността около действията на администрацията и постепенното ерозиране на структурната сила на американските капиталови пазари. Това противоречи на „ястребите“ във Fed: Neel Kashkari е готов „бавнопоетапно“ да повишава лихвите, Mary Daly предупреждава за рисковете от устойчива инфлация, а Lisa Cook не изключва затягане на паричната политика, ако инфлацията не се забави. Получава се странна комбинация – реториката е твърда, а доларът е слаб. Разминаването между думите на официалните лица и поведението на пазара изпъква ясно.
Така еврото не толкова печели благодарение на собствените си заслуги, колкото се възползва от объркването в сигналите от останалите. Всички точки ще бъдат свързани от юлския доклад за заетостта в САЩ. Дали пазарът ще разбере на кого да се довери – на Warsh или на ветераните от FOMC? Съмнявам се, че отговорът ще бъде еднозначен.
Технически, на дневната графика котировките на EUR/USD се намират при горната граница на консолидационния диапазон 1.150–1.156. При пробив на това ниво рисковете от продължение на ралито ще се увеличат, което ще даде основания за покупки. Връщане в търговския канал обаче ще бъде причина за продажби.
