На неотдавнашна пресконференция ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард направи следните изявления:
"Входящата информация потвърждава, че икономиката в еврозоната преживява безпрецедентна рецесия.
Съответно решихме да предприемем набор от мерки на паричната политика за подпомагане на икономиката по време на постепенното й отваряне и осигуряване на средносрочна ценова стабилност.
Първо, Управителният съвет реши да увеличи обхвата на пандемичната програма за спешни поръчки за спешни случаи (PEPP) с 600 милиарда евро до общо 1350 милиарда евро.
Второ, решихме да удължим покупката на активи по PEPP до края на юни 2021 г.
Трето, Управителният съвет също реши да реинвестира основните плащания по ценни книжа с идващия падеж в края на 2022 година.
Четвърто, закупуването на активи (APP) в размер на 20 милиарда евро по нашата програма ще продължи месечно, както и закупуването на 120 милиарда евро до края на годината като допълнителен пакет.
На пето място, ние сме готови да продължим изцяло да реинвестираме основните плащания по деривати, закупени за дълго време по APP, до момента, в който ЕЦБ намери възможност да повиши лихвите.
Шесто, решихме да оставим лихвите непроменени."
Прогнозите на членовете на ЕЦБ казват, че реалният БВП на еврозоната ще намалее с 8,7% през 2020 г. и ще се възстанови с 5,2% през 2021 г., а през 2022 г. БВП ще се увеличи с 3,3%.
Перспективите за растеж на БВП, които бяха значително преразгледани с 9.5% надолу през март, а сега са нагоре с 3.9% за през 2021 г. и с 1.9% за през 2022 г.
Междувременно ХИПЦ инфлацията е спаднала до 0,1% през май, по-ниска от рекорда от 0,3% през април, според предварителните оценки на Евростат. Спадът се дължи главно на ниските цени на енергията, следователно текущите и фючърсни цени на петрола вероятно ще намалят допълнително общата инфлация през следващите месеци и ще останат в този диапазон до края на годината. В средносрочен план по-слабото търсене ще окаже същия по-слаб натиск върху инфлацията.
Подобни цифри потвърждават идеята, че процентът на инфлация е близо 2%.
По отношение на фискалната политика координираната фискална позиция остава критична поради рязкото свиване на икономиката на еврозоната. Предприетите мерки трябва да имат възможно най-целенасочен, но и временен характер, в отговор на извънредната ситуация.
